д-р Мариана КРЪСТЕВА, д-р Атанас ПАНАЙОТОВ
В памет на 767-те евреи бежанци и български моряци, загинали на 24 февруари 1942 г.
През 1991 г. в израелското пристанище Ашдот е открит паметник на загиналите по време на Втората световна война евреи бежанци на корабите „Струма” и „Мефкуре”, потопени в Черно море.
На „Струма” загиват 767 души, сред които около 120 деца. В историята на корабоплаването ни няма друг подобен случай с толкова жертви. Защо в България не се знае за гибелта на този нашенски „Титаник” и защо по света, където са чували за „Струма”, почти никой не посочва, че корабът е български? Тези два въпроса бяха достатъчни , за да тръгнем по дирите на една жестока трагедия, която не бива да бъде забравена.
До 1990 г. малцина у нас знаеха, че в Черно море по време на войната е загинал кораб с това име. А тези, които бяха срещали този факт, не си задаваха въпроса каква е националността му.
В проучванията безкритично се приемаше твърдението на съветските историци, че „Струма” е вражески (значи – германски) кораб с водоизместване от 7000 тона, потопен с едно торпедо от съветската подводница Щ-213 с командир капитан-лейтенант Денежко. През 1942 г. в малкия ни флот няма кораб “Струма” с такова водоизместване. Вероятно затова никой не се интересуваше от неговата гибел. Никой не е отгърнал “Хроника на морската война 1939 – 1945 г.” от Юрген Ровер и Герхард Хюмелхен, издадена във ФРГ през 1968 г. Там, на стр. 223 е записано, че “Струма” е български кораб под панамски флаг. Този факт неизменно фигурира и в следващитеИЗСЛЕДВАНИЯ НА ПРОФЕСОР ЮРГЕН РОВЕР
Мемориал на „Струма“ в Холон, Израел
На „Струма” (потопен на 24 февруари 1942 г.) загиват 767 души, а на турската гемия „Мефкуре” (потопена на 5 август 1944 г.) – още 305. Кой би могъл да бъде убиецът на повече от 1000 евреи? Известна е теорията на Хитлер и практиката в концентрационните лагери. Затова е логично като виновник да бъде посочена Германия. Задачата на Юрген Ровер – тогава млад германски изследовател – бъдещ професор по история, не е била лесна – да докаже обратното, че Германия, поне в тези два случая, няма нищо общо с гибелта на евреите. Изследването му започва през 1960 г. след искане от еврейска реституционна организация. Намира доказателства в защита на своята теза в публикациите на … съветски изследователи. Аргументацията му не е възприета веднага както от близките на загиналите, така и от редица евреи – автори на книги по тези въпроси. Обаче фактите, колкото и да са неприятни, са признати от руската страна.
Звучи невероятно, но съветските подводничари, отнели живота на над 1000 евреи бежанци, на български и на турски цивилни моряци, намират своя „адвокат” в лицето на… германския проф. Ровер. Той е склонен да твърди, че командирите на подводниците са били убедени, че пред Босфора плават само немски кораби. Никой не може да каже защо Денежко е атакувал 70-годишна гемия, а е докладвал за 7000-тонен транспорт. Щ-213 е пратена завинаги на дъното от германския преследвач „Ксантен” пред Констанца на 14 октомври 1942 г. Цинизмът на войната става ирония на съдбата: подводницата-убиец на 760 евреи, е унищожена от кораб на държавата, осъществила Холокоста.
„СТРУМА” – ОТ ЯХТА НА АНГЛИЙСКИ МАРКИЗ
ДО ЕВРЕЙСКИ ЕМИГРАНТСКИ КОРАБ
Темата за мястото на България в преселването на евреите от Стария континент към Обетованата земя е все още слабо изследвана. Благодарение на проф. Ровер обаче се знае, че от предприетите за периода 1934 – 1939 г. общо 49 начинания с бежански кораби за превозване на 21 700 души, 20% са тръгнали от български пристанища. „Струма” е извън тази статистика. Построената през 1867 г. в Нюкасъл, Англия, тримачтова яхта „Корнелия” отначало е притежание на маркиза на Лондондери. След това сменя няколко корабособственика и от Гърция идва в България през 1934 г. под името “Македония”. Тук през 1940 г. става собственост на “Струма” АД, пременуван е за последно, сменен му е флагът с панамски и е преоборудвана за превозване на евреи бежанци. Ремонтът започва под ръководството на Антон Прудник. През 62-годишния си живот той е капитан на повечето големи български търговски кораби, известно време е и градоначалник на София, но получава и четири смъртни присъди за противодържавна дейност. Три пъти отървава въжето, но четвъртата му смъртна присъда е изпълнена във Варненския затвор на 1 август 1942 г. Обесен е като атентатор и агент на съветското разузнаване.
Под панамски флаг и под командването на Горбатенко „Струма” отплава на 12 декември 1941 г. от Констанца. Разчитат, че пътуването до Истанбул ще продължи не повече от 14 часа. Затова нямат големи запаси от храна и вода. Нямат и спасителни средства. Монтираният двигател втора употреба (изваден от потънал кораб) след авария замлъква и корабът стига до Истанбул едва след 4 дни, влачен от буксир. Повече от седмица екипажът полага безуспешни усилия да поправи двигателя. На 24 декември Горбатенко уведомява пристанищните власти, че „Струма” не може да продължи пътуването си. Тъй като намиращите се на борда бежанци нямат разрешение от британските институции за влизане в Палестина, турските власти отказват да ги пуснат и на брега.
Паметникът на „Струма” в израелския град Ашдот. Снимка Атанас Панайотов
Когато преговорите между „Джуиш Ейджънси” в Ерусалим и британската администрация в Палестина по повод бежанците от „Струма” се затягат, на 10 януари 1942 г. Горбатенко отново уведомява пристанищния капитан за ужасяващото състояние на пътниците и за случаи на заболяване от дизентерия. И тогава се случва необяснимото. Преговорите тъкмо потръгват и дават шанс поне децата до 11 години да получат визи за Палестина. Внезапно турското правителство решава да върне „Струма” там, откъдето е тръгнал, въпреки че трябва да бъде влачен на буксир. Влекач наистина е изпратен, но той издърпва “Струма” само на 14 морски мили североизточно от Босфора и го оставя с повече от 760 пътници на произвола на съдбата – без двигател, без отопление (а денят е 23 февруари 1942 г.), без вода и храна. Турските власти са знаели, че има кой да свърши мръсната работа вместо тях. Точно пред Босфора има район за бойно патрулиране на съветски поводници в Черно море. Ден по-рано тук една от тях потопява турския танкер „Чанкая”. Още на другия ден същата подводница – Щ-213, праща „Струма” на дъното. По чудо оцелява само един от пътниците – Давид Столяр. В спомените си той пише за изключителния професионализъм и морал на българските моряци, които до последната си минута не са преставали да се грижат за пътниците. Има данни, че още един пътник е оцелял – Медея Саламович. За него (нея) не се знае нищо, освен името.
РОЛЯТА НА ПОЛИТИЦИТЕ И ДИПЛОМАТИТЕ
Вече стана дума за английската администрация в Палестина. Ясен е и „приносът” на турските власти. Малко известен е фактът, че „Струма” обтяга отношенията между България и Румъния. Собствениците му са получили разрешение от Министерския съвет на 31 юли 1940 г. корабът да смени българското знаме с чуждо. Година по-късно обаче почти целият корабен парк на България е поставен в услуга на Германия и морското ни стопанство изпитва остър недостиг от плавателни съдове. Тогава се сещат за „Струма”: след като се мобилизират кораби и до 10 бруто-регистър тона (БРТ), не бива „Струма” (144 БРТ) да стои неизползван в румънски води. Румънската страна пренася спора в съда. Наемателите на кораба предлагат текст за споразумение. Те внасят в българската легация в Букурещ 5 милиона леи за сметка на корабособственика. В съда се приема предложението на румънското дружество, регистрирано в Панама. След делото се подписва договор.
Така „Струма” АД получава още 5 милиона леи, с което се задължава корабът му да извърши четири пътувания с евреи емигранти в срок от осем месеца. След четвъртото плаване той отново ще бъде върнат на корабособственика. Освен това, при второто, третото и четвъртото плаване, „Струма” АД ще получи по 25 % от реализираната печалба. Тези суми ще бъдат получавани не след успешното пристигане на еврейските бежанци в Палестина, а само 24 часа след отплаването от Констанца!Ясно е, че не става дума за хуманизъм. Интересът е прагматичен, с финансов и политически акцент. 300 000 долара срещу „очистването” от 700 евреи – това прави „дивидент” по 420 долара от всеки бежанец. Цинизмът на войната превръща човешкия живот в разменна монета. Българската страна също е доволна. Легационният секретар Христо Бояджиев пише: „Струма”, който представлява един стар бракуван съд, строен преди 70 години … почти е негоден за каботажна служба, се е изказала и една специална германска комисия. … постигнатото споразумение е добре дошло за нас”.
След продължителни издирвания открихме имената на българските поданици, загинали като членове на екипажа. Те са: капитан Григор Тимофеев Горбатенко; помощник-капитанът Лазар Иванов Диков; механикът Дамян Стратенов Безнасюк и моряците Йосиф Гарабедов Йосифов и Благой Атанасов Батеев (Македонеца). Не сме уточнили обаче колко от загиналите пътници са български евреи. Все още знаем твърде малко не само за „Струма”: наши моряци участват в еврейските рейсове и преди, и след гибелта на българския „Титаник”. В изясняването на тези въпроси пишещите тези редове виждат и своята изследователска мисия, но не заради възкресяването на въздействащите трагедии от войните на миналото, а заради напомнянето чрез тях за стойността на човешкия живот и за това, че хуманността и безчовечността нямат свое историческо време, нито имат давност.
