Последните дни из социалните мрежи споделя една история, която кара всички да се замислят. Трябва да си зададем въпроса: Чувстваме ли се щастливи, когато унижаваме някого или когато правим някой щастлив? Гордостта затваря сърцето и ума, а след това виждаме света през призмата на този, който е по-силен и по-властен. Прочетете историята:
Една жена видя старец да продава яйца и го попита: "На колко ги продавате яйцата?"
Възрастният човек отговори: "25 стотинки яйцето, госпожо."
Тя му каза: "Ще взема 6 яйца за 1 лв., става ли?".
Бедният мъж отговори: "Вземете ги на цената, която искате. Може би това е добро начало, защото днес още не съм продал и едно яйце!"
Тя бързо взе яйцата с усещането, че е спечелила. Качи се в скъпата си кола и отиде в приятен ресторант. Там тя и съпругът й си пръчаха, каквото им иска душата. От поръчаните ястия, по-голямата част беше останала. След това платиха сметката, която беше около 50 лв. Тя остави 60 и каза на собственика да задържи рестото, като бакшиш.
Тази история може да изглежда съвсем нормална за ресторантьора, но е много неприятна за бедния продавач на яйца.
Въпросът е:
Защо винаги показваме, че имаме властта да убеждаваме, когато купуваме от бедните? И защо сме щедри с тези, които дори не се нуждаят от нашата щедрост?
Веднъж съм чела някъде:
"Баща ми често купуваше обикновени продукти от бедните хора на високи цени, въпреки че в момента не се нуждаеше от тях. Понякога дори плащаше повече за тях. Тъй като се притеснявах от този навик, го попитах защо го прави? Тогава той отговори: "Това е благотворителен жест, обвит в достойнство, детето ми"
Ако мислите, че хората трябва да видят това, споделете историята!
