Множество Мистерии витаят неразгадани около Рождество Христово. Датата, на която идва Спасителя, Витлеемската звезда, озарила тогава небето, древните влъхви, предричащи първото пришествие на Божия син.
От гледан точка на астрологията, ако Христос се е родил на 24 срещу 25 декември, както го честваме, то той е бил зодия Козирог. Четейки апокрифните хроники и историческите извори обаче се оказва, че Божият син е принадлежал към слънчевите знаци Лъв или Везни. Това отпраща идването на Спасителя на Земята не през зимата, а през лятото или есента. Разминаването идва от самото летоброене и различни скрити послания, които откриваме в Библията. Според апокрифни изчисления Божият син е дошъл на земята на някъде около 25 август.
С този извор в ръка и благодарение на задружните усилия на богослови и астрономи вече е изчислена точната дата на разпятието на Исус Христос - 3 април 33 г. Имайки за отправна точка неговата кончина, то датата на раждането става меко казано дискусионна.
Според евангелието на Матей Христос се е родил при управлението на цар Ирод Велики (Мат., 2:16-18). Провокиран от едно пророчество, вещаещо края на управлението му, владетелят започнал да избива младенците, търсейки Исус. Историческите извори от онази епоха обаче се разминават с библейския разказ. Хрониките отбелязват, че Ирод умира 3-4 г. преди новата ера. Така, ако се доверим на хем на библейските източници, хем на хроникьорите излиза, че Исус е роден поне петилетка преди новата ера. И следователно в деня на своята смърт трябва да е вече към 40-годишен или дори малко повече, а не 33, както се твърди. Малцина знаят, че косвено потвърждение на тази версия намираме и в евангелието от Йоан. В него са описани скептичните слушатели, които подхвърлят на Христос: "Нямаш още петдесет години и си видял Авраама?" (Йоан, 8:57).
Преброяването
Недоумение будят и сведения, които черпим в Евангелието на Лука. Той разкрива, че Исус е роден на път. Докато родителите му отивали за преброяване на населението, наредено от император Авуст и изпълнено от римския управител на Сирия Сулпиций Квириний.
Това всъщност е и причината младенецът да не се роди в семейния си дом в Назарет, а във Витлеем в една кошара-любим сюжет на коледните картички. Но ако Христос е роден по това време, както твърди евангелист Лука (Лук., 2:1-2), то излиза, че е роден поне 10 години след смъртта на лошия цар Ирод. А в годината на своето разпятие, е бил на не повече от 27 лета. От историческа гледна точка самото преброяването е проведено през 6-а или 7-а година след новата ера. Както и да се пресмята, годината на Рождество Христово, от което практически целият днешен свят изчислява времето, се оказва не съвсем точна.
По-внимателен анализ на Писанието ясно показва, че 25.12 е малко вероятна дата за Христовото рождение. Има още две са причините за това. Първо, пак според Лука (Лука 2:7-8) знаем, че във времето на раждането на Исус овчарите са пазели стадата си навън на полето. Те обаче не стоят по полетата през декември, тъй като в Юдея този месец е студен и дъждовен.
Второ, родителите на Исус отиват във Витлеем, за да се регистрират в римското преброяване. Само че подобни преброявания не са се провеждали през зимата, когато температурите често падали под нулата и пътищата били трудно проходими. Предприемане на преброяване при такива условия би било в разрез с поставената цел. От всичко казано до тук излиза, че вероятно божият Син е дошъл на бял свят през през лятото или ранната есен, когато е било извършено и самото преброяване.
Чудесата
Следващото събитие, описано в светите книги са чудесата около Витлеемската звезда. Векове наред и тук върви дискусия, дали Сияйницата не е била Зорницата (Венера) или е просто приказка. Това, което най-често томаневерниците изтъкват, пак е разминаването между историческите извори и Светото Писание.
Целият разказ се завърта покрай влъхвите-вероятно древни астролози, които първи разчели по небесните знаци идването на Божия син. В католическата традиция мъдреците, последвали светлината до яслата на Исус, са царете наречени - Каспар, Мелхиор и Балтазар. В православието обаче влъхвите съвсем не се смятат за благородници, анонимни са, а броят им не е ясен. Но ето какво редят библейските текстове:
"Когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним..."
Скептиците тук поставят един доста интересен въпрос. А именно как така онези астролози (влъхви, мъдерци) са успели да предвидят раждането на Божи син без да му имат личните данни. Тримата влъхви на пръв поглед предприели доста авантюристично пътешествие без да имат така наречените натални данни – дата, час, минути и място на раждане, с които всъщност борави астрологията. Те имали за компас само пътеводната светлина на Христовата сияйница.
НЛО или звезда
А какво е представлявала тя? Изследователи тълкуват , че очевидно Светото писание говори за една необичайна по своята яркост "звезда", която е озарила небето известно време преди раждането на Спасителя. Явлението, разбира се, не е останало незабелязано от посветените в тайните на мирозданието хора в онези години. Последните вероятно са били персийски звездобройци, тъй като предприели пътешествие, ориентирайки се само по небето.
В своя екзегезис от IV век Св. Йоан Златоуст обаче подлага на съмнение способността на звездобройците да направят такова предсказание. Св. Йоан заявява, че те не са в състояние да предскажат по една обикновена звезда идването на Божия Син. Освен..., ако не им е помагал самият Господ Бог.
"Това вече не е движение на звезда, а някаква напълно разумна сила. Тя нямала свой определен път, но когато трябвало, се спирала и стояла, като се съобразявала във всичко с нуждата на мъдреците.... Тя го посочила (мястото на раждането-б.а.) не от небесната височина, защото в такъв случай мъдреците не биха могли да различат мястото, но за да го посочи, тя се спуснала надолу. Сами знаете, че една обикновена звезда не може да посочи такова малко място, каквото заема една пещера, особено пък това, дето лежал Младенецът", отбелязва Св. Йоан Златоуст.
Обяснението, че Витлеемската звезда не е имала поведение на небесен обект, дава много храна на уфолозите. Някои изказват доста смели хипотези , според които светлината всъщност е била космически кораб. Тръгвайки от Йерусалим на Юг към Витлеем тази „звезда“ е следвала пътешествениците, неотлъчно, показвайки им пътя. Така излиза, че НЛО-то се е движело от Север на Юг, а това вече което не е поведение на астрономически обект, тъй като звездите се движат от Изток на Запад.
В тази връзка една апокрифна теория гласи, че преди две хилядолетия не звезда, а НЛО е спуснало Божия син с кораб от Сириус, подобен на метеор. Самите влъхви пък били призвани, за да подсигурят спасяването на уникално дете, което е носело нов за земята вселенски морал.
Марс и Юпитер
В подкрепа на звездния произход на Исус се изказва и легендарният астролог Николай Дойнов. Според него обаче детето е родено на земята, но е орисано от особен космически момент. Дойнов е бил близък сподвижник на Петър Дънов и се знае, че е бил доста посветен в древните загадки. Той е бил на мнение, че древните звездобройци, описани в Библията, са напълно реален факт. Те са идвали от Вавилон. Тримата видели върху небесната сфера голяма и ярка звезда, която според него е била точен съвпад на планетите Марс и Юпитер. Събрани на едно място те създавали впечатление за една голяма и ярка светлина. Астрологът Дойнов изчислил, че такъв точен съпад е станал точно в началото на новата ера. „Юпитер е дал на новородения Исус благородство на мисленето, а пък по линията на Марс е дошла неземната енергия, с която той е вършил чудесата си“, разказвал астрологът.
Според него древните звездобройци са отчели още, че въпросният съвпад е станал не къде да е, а в зодиакалното съзвездие Риби. От астрологична гледна точка то се свързва именно с милосърдието, състраданието и чистата божествена любов. Дали пък е случайно, че именно рибата се явява един от символите на Христос в епохата на ранното християнство. Върху този въпрос си струва да се помисли.
