Марио Замбрини мечтае да се научи да свири нашенска музика на акордеона си
“Не е само музиката това, което ме задържа в България. Когато си говоря и с други италианци, които също са избрали да живеят тук, виждам, че по някаква причина се чувстваме добре на това място”, казва Марио Замбрини.
За първи път стъпва у нас през 2017 г.
От малък свири на пиано, но неговата голяма страст е акордеонът. Започва да се учи да свири на него от 2009 г., като гледа видеа в ютюб. Запалва се по балканската музика от групата “Хаук”. “За италианците балканските песни са на Горан Брегович, но той е само 1% от този вид музика”, казва Марио.
Година след първото си пристигане в България разбира, че ако иска да се научи да свири добре на акордеон, трябва да учи инструмента в някое от музикалните училища у нас. “Разбрах за Котел, Пловдив и София. Говорих с преподавател в Пловдив и той ми каза, че ми трябват 3000 евро за първата година, в която се учи български”, казва Марио. Тогава се връща обратно в Италия и работи усилено като аниматор в морските курорти, за да събере нужните пари. Завършил е уеб дизайн в родината си, но не иска да се занимава с това.
Вижда, че няма как да спести толкова голяма сума, и търси друг вариант да е близо до мечтата си, поне географски. Отново идва у нас и става доброволец в програмата “Жажда за живот”.
Така се озовава в
сливенското гето
В продължение на 9 месеца е социален работник в ромско училище. Образова децата сексуално, показва им рисковете от алкохола и наркотиците. “Успях да видя циганска сватба, да се запозная с добри музиканти”, казва Марио.
След програмата отново се връща в родината си, но не спира да мечтае за България. Така кандидатства за работа в един от най-големите колцентрове у нас. Получава отговор мигновено. “Всичко се случи толкова бързо. В Италия никога не ми се е случвало това да получа отговор от фирма веднага”, разказва Марио. След като минава няколко интервюта, получава договор. Малко преди Коледа идва отново в България и започва желаната работа. Сега ходи на уроци по български, защото
за консерваторията
е нужно да знае езика
на добро ниво
Пловдив е любимият му град. “Много ми напомня на Болоня. Има много млади хора. Спокойно е и е културен град. Архитектурата също е много красива”, казва Марио.
Освен фолклора Замбрини вече е привлечен от родината ни заради още нещо. По-точно още някого. От няколко месеца момичето до него е българка. За любовта му е виновен българският фолклор, защото се запознава с любимата покрай пернишкия фестивал “Сурва”. Дълго време родителите на Марио са против той да заживее в България. “Хората оттам идват в Италия!”, възкликва тогава баща му, но сега е на друго мнение. Дори Марио помага на родителите си финансово, като успява да спести от българската си заплата.
За жалост, не целият му престой у нас е розов. На няколко пъти вече е ставал жертва на агресия. Веднъж пиян скинар му удря няколко шамара и му крещи, че не говори на български. “Бяхме в подлеза на НДК заедно с приятели. Участвахме в танцова инициатива и изведнъж се появи този агресивен мъж с кожено яке и кубинки”, разказва Марио. На последния фестивал “Сурва” пък пред очите му нападат негов приятел.
Момчето е ударено в гръб, а полицията не реагира. “Това са две ситуации, които със сигурност няма да ми се случат в Италия. Когато има парти, не очакваш някой да бъде агресивен. Всички са там, за да се забавляват, а не да се бият”, казва Марио, но нищо от това не го отблъсква от балканската ни държава.
Замбрини изцяло е запазил италианския си манталитет. Ако си купува бира например, тя е задължително българско производство, защото иска да подкрепя икономиката и парите му да не излизат извън пределите на държавата, в която живее. Това е типично италианска практика. Марио се опитва да рекламира България сред сънародниците си. Създал е страницата La Bulgaria in Italiano във фейсбук, в която популяризира нашенската култура и забележителности.
“Вярвайте в тази държава, не мислете, че навън е по-хубаво. Или отидете в чужбина и се върнете, защото ще видите, че нещата не са толкова бляскави там”, казва италианецът на всички кандидат-емигранти.
