Даниела Де Роса е ветеринарен лекар и един от първите потвърдени случаи на Covid-19 в Авелино, Италия.
Отделена е в стая, в която целодневно е сама, с еднократни посещения от лекари. Нарича респиратора свой най-добър приятел и благодари на Бог за това, че се е излекувала и ще може да се върне при семейството си.
"Добър вечер на всички!
Аз съм Даниела Роса ветринарен лекар в провинция Авелино (Южна Италия). Аз съм един от първите позитивни случаи на коронавирус в градчето Ариано Ирпино. Искам да ви обясня защо сега съм тук и най-вече искам да отправя апел към тези, които искат да чуят не само да чакат. Съжалявам, ако накърня нечия чуствителност с вида, в който се появявам. Избрах да се представя така, защото само ако е написано, без да е показано образно, посланаието ми няма да достигне по същия начин, по който реално искам да го представя.
ОТ ТОЛКОВА ДЪЛГО ВРЕМЕ СЪМ ИЗОЛИРАНА В ЕДНА БОЛНИЧНА СТАЯ, ЧЕ НЕ БРОЯ И ДНИТЕ ВЕЧЕ.
Не мога да отворя прозореца, нямам контакти с никого. Един път на ден докторите идват да ми направят всички изследвания, един път идват да ми носят обяд и веднъж вечеря, храната ми оставят на количка пред вратата.
Вирусът провокира двустранна пневмония със силно затруднено дишане. Аз съм жена на 43 години, бях в отлично здраве преди да ми се случи това. Като на сън се озовах вързана за този респиратор в битка със смърта и коронавируса. След смърта на моят баща това е най- страшното нещо, което трябваше да преживея. Борих се, за да мога да се върна при децата и семейството си.
СЕГА, СЛЕД ПЪРВАТА ОТРИЦАТЕЛНА ПРОБА МОГА ДА СИ ПОЕМА ВЪЗДУХ, ЗАЩОТО УСПЯХ ДА СЕ ПРЕБОРЯ.
Няма думи, с които може да се опише какво преживя моето тяло, душа и мисъл. Мога да кажа само едно - докато не усетиш безсилието, нещастно озовал се близо да смъртта, никога няма да разбереш какво е усещането.
Ето това е моето послание след много безмълвни дни заради затрудненото дишане. За съжаление не всички, но много хора още не могат да разберат за какво се говори. Може би са глупави или още не са достатчно уплашени. Ето за това съм сега на живо пред вас, ако може да видите болката в очите ми.
МАЛКО ДИСЦИПЛИНА, СЪПРИЧАСТНОСТ И ЧОВЕЧНОСТ НЕ СТРУВАТ НИЩО.
Имаше много пропуски, но въпреки това, всичко зависеше само от нас. Колко от нас не спазиха препоръките? Колко от нас знаеха, че трябва да са под карантина, но съзнателно не се почустваха длъжни да го направят? Ето затова сме застрашена среда и продължават да застрашават както себе си, така и околните, както и мен, която съм тук заради безхаберието на някои.
Всеки от нас трябва да го направи за себе си. Безсмислено е да прехвърляме вина на институциите, ако сме разбрали, че сме преносители на вируса, но в същото време ходим на работа и пазаруваме. Всички сме виновни в различни аспекти, но най-вече тези, които го разбраха, но въпреки всичко продължиха да не спазват изолацията.
Всеки трябваше сам да направи препоръчаното, но малко го направиха и все още го правят. Ето за това ви показах лицето си, и то никак не е хубаво. Тук вътре, в тази стая с единствения ми приятел респираторът, който спаси живота ми, заедно с лекарите и любовта на Бог Господ, който реши, че моят момент още не е дошъл, защото трябва да се върна при семейството си.
Благодаря на всички и извинете, ако съм ви притеснила. Имах за цел само да събудя съвестта ви!"
