Случилото се с 18-годишната Дебора от Стара Загора предизвика истинска вълна в медиите и социалните мрежи и провокира много хора да признаят, че по един или друг начин са станали жертва на насилие в миналото. Да говорим, а не да крием душевните рани в себе си - това е призивът на всички тях.
Към този призив се присъедини и певицата Поли Генова , която бе до болка откровена в подкаста The Voice Cast с Мари-Никол. С водещата изпълнителката си говори за музиката, семейството и пътуванията в живота ѝ. Изпълнителката на хита "If Love Was A Crime", който взриви "Евровизия" преди години, разказа интересни истории от детството и ученически години, както и какви пакости са правили като деца. В контекста на последните събития в България, Генова сподели, че по път към училище е била преследвана от един мъж , но се е срамувала да сподели. В последствие е осъзнала, че подобни неща задължително трябва да се казват. Тя иска един ден децата ѝ да споделят всичко и призова всеки да го прави.
- Случвало ли се е да си ставала жертва на тормоз?
- Случвало се, даже докато съм била дете. Спомням си, че родителите ми започнаха от пети клас да ме пускат да се прибирам с градски транспорт, което за мен беше супер свобода… Осъзнаваха, че съм на етап, на който трябва да мога да се справям сама. Това супер. Обаче в един момент осъзнах, че като отивам на училище и се прибирам – един човек ме следи. Виж колко глупава постъпка. За да не спрат родителите ми да ме пускат сама, не им казах, което е голяма грешка! Казвайте! Казвайте всичко на родители си, дори да ви е страх, споделяйте, споделяйте, защото, когато не споделяте, няма кой да ви помогне. Много често, например и за това как някой не е могъл да се спаси. Да, преследваше ме един човек и аз слизах, по-рано, на различни спирки, за да не знае, че ще сляза. Криела съм се, едно много гадно напрежение, че някой непрекъснато те наблюдава. В училище го виждах как седи отстрани – много гадно и не им казах. Не знам дали, може би, съм споделила с приятелите си по-нататък. Но това е много страшно. И все повече ще се случва, сега разбира се по един по-различен начин, заради всички социални мрежи. Интернет пространството, всички високи технологии, с които разполагаме. Че някой може да те проследи с телефона ти… Трябва да сме изключително предпазливи, особено хората, които са повече познати и предизвикват повече внимание. Това не означава, разбира се, че трябва да се вглъбим и да станем параноични. Но трябва да бъдем внимателни, аз като родител трябва да съм много внимателна с това децата ми какво правят и какъв достъп и до какво имат. Много е различно в днешно време, но никога не знаеш. Има страшно много хора и всеки си има, по някакъв начин, своите грижи и проблеми, своите мечти, своите искания. Колкото повече хора те познават, толкова повече всеки по някакъв начин ще поиска нещо от теб.
Посланието, което Поли отправя в такива ситуации е, че трябва да споделяме:
„Да се опитваме да преодоляваме тези страхове, защото те са в главата ни. Никъде другаде. Много често съм улавяла себе си, че изпитвам някакъв вид уплах от нещо, което всъщност е преодолимо и е само в съзнанието ми. Никъде другаде. И от мен зависи да се справя с това, да зная, че това е само един страх – нищо друго.“
