Почитаме светеца на 18 януари, заедно с архиепископ Кирил, двамата спасили християнството от арианството и несторианството.
Според народните вярвания Атанасовден б ележи средата на зимата, и след него тя си отива, затова на места се нарича и "Среди зима". Светецът е покровител на снеговете и ледовете през зимата и на този ден отива в планината, сваля дебелия кожух, облича копринена риза и се провиква
“Иди си зимо, идвай лято!”
Празника има и антипод - Летен Атанасовден , който се отбелязва на 5 юли.
Свети Атанас се смята за брат на св.
В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон - обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и " Втора Коледа " - защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.
Стопаните гадаели по времето на Атанасовден дали ще е плодородна годината. "Дебел сняг - дебел комат" - имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.
В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден . Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.
На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца, да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала "побратимяване", които се изпълнява и на Ивановден.
Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства питка с мед , пълнена кокошка , пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя.
Имен ден празнуват Атанас, Наска, Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос" със значение „безсмъртен".
