- Госпожо Христова , трудно ли ви убедиха да участвате във “ВИП Брадър”?
- Доста дълго време ми звъняха. Обаждаха ми се няколко пъти.
- Защо взехте решението толкова трудно?
- Защото смятам, че това не е за мен и няма да се отрази добре на имиджа, представата за мен. Ще ми бъде неприятно, ако направя така, че да засегна близки и приятели - хора, на които държа. Не бих искала да разочаровам близки хора и публиката си. Не искам да разочаровам и тези, които негодуват. Но си казах, че всъщност не е много лесно да влезе човек, да се изолира по този начин и мога да покажа някакъв характер. Освен това хората могат да видят черти, които не са познавали у мен. Много съм общителна и положителна и мога да покажа, че не бива само да се мърмори и да се оплакваме от какво ли не.
- Наложи ли ви се да отмените участия заради предаването?
- Отказвам от известно време. За момента отклоних 3-4. Сега обаче ми предстои едно в неделя, което е отдавна поет ангажимент. Ще отида с кола и ще се върна, няма да ходя никъде другаде.
- Кой ще се грижи за котките ви, докато сте във ВИП къщата?
- Децата ще ги гледат. Погрижих се поне храна да осигуря достатъчно. (Смее се.) Пътувам много и те са свикнали, но синът ми особено не е от най-грижовните, обича да си играе повече с тях. Котките ще ми липсват. Особено Шакира, която спи при мен. Сутрин ме буди, ляга върху мен и мърка. И децата ще ми липсват. Има хора, с които се виждам често. И те ще ми липсват. Таблети, телефони - всичко, което имам вкъщи и ме заобикаля, ще ми липсва. Констатирах току-що (вчера следобед - б.а.), че ми липсва часовникът. Ориентирам се от строежа тук кое време е заради обедната им почивка. Но сутринта, когато беше мрачно, не успях да се ориентирам. Обикновено от 7-8 започвам да си гледам часовника, за да си разпределя деня. А аз непрекъснато бързам за някъде. Но вече си почивам. Само дремя по цял ден. Снощи спах като никога 10 часа.
- Тази година “ВИП Брадър” ще върне участниците си във времето преди 1989 г. Какво е отношението ви към онези времена?
- Израснала съм в тази епоха. Родена съм една година преди 9 септември и животът ми е протекъл с развитието на този строй в България. Не съм имала кой знае какви проблеми. Големи деколтета съм носила и къси поли съм носила. Излизам от 1964 година в чужбина, без да съм била ченге или доносник, и не съм имала проблеми. Сега, ако бях по-млада, щях да се опитам да правя международна кариера. Но на тия години вече по нанадолнището няма къде да ходи човек. Давам си сметка за моите млади колеги, че им липсват контактът с публиката, многото концерти, пътуванията, което е училище. Защото студийни музиканти и певци има много, но да тръгнеш да пееш на живо - това вече е умение и майсторлък. Мъчно ми е за младите, че освен по клубове и някой и друг тв формат нямат възможност да се радват като нас на публиката. Тогава залите бяха евтини, билетите също, хората с ниските заплати, които вземаха, можеха да си позволят да отидат на море, планина, да идат на концерт, да си купят плочите ми. Това е разликата. А сега трябва да се лишат от нещо, за да идат на концерт. Не плача за нищо, не ми е мъчно, но имам страхотни спомени.
Едно време не са ни гледали много ласкаво всички баби, когато сме палували и сме правили бели, но те така са ни правили забележка, че ние сме ги уважавали. Сега това го няма въобще сред младите. Много рядко. Цинизъм, вулгарност, агресия - всичко излезе навън, не най-доброто от “свободата”, която настъпи след 10 ноември. За мен тя е нещо, което съществува утопично, защото когато живееш в общество с държава с правила, не си свободен.
- Имате ли тактика за престоя си вътре?
- Не, решила съм да бъда себе си. Усетя ли, че си играят с мен, и аз ще започна да играя.
