Кадри от красивото имение на знаменития Кристиан Диор, където се е зародила идеята за Мис Диор

Когато говорим за Кристиан Диор, винаги се сещаме за неговия дизайнерски талант и неповторим поглед към модата. Но освен върху дрехите, той успява да твори и у дома, превръщайки един порутен имот в истинско произведение на изкуството. Говорим за имението Château de La Colle Noire, което се намира на четиридесет километра от Кан, на осемнадесет километра от Грас, разположен в Прованс-Алпи-Лазурен бряг.

Диор наследява занемарен замък от 19-ти век с порутен параклис. Имението обаче завладява сърцето и въображението на дизайнера и той се заема с ентусиазъм да го възстанови. За реставрацията на къщата Кристиан кани архитекта Андре Светчин, който през 1949 година е провъзгласен за майстор на неопровансалската архитектура.

Основните реставрационни дейности на замъка са извършени от Светчин, но фасадата на главния вход и интериорът на салоните са проектирани от самия Кристиан Диор. В дизайна на своето шато той демонстрира способността си да комбинира еклектични дизайни, като стените на къщата пасват идеално на столовете с овален гръб, напомняйки на ерата на Луи XVI. Към тях са добавени тапети с флорални щампи и глинени саксии. За Кристиан Диор, английският стил от 19-ти век, френските традиции и съвременните елементи на неопрованса са еднакво близки.

Хората в миналото са казвали, че един от показателите за това какво е семейството пред теб, е техният дом. Ако всичко вътре е подредено и изчистено, то значи си имаш работа с почтени домакини. Именно затова всеки се е стараел пред дома му да е още по-прилежно, отколкото вътре, за да може да впечатли гостите още в началото.

Когато говорим за Кристиан Диор, винаги се сещаме за неговия дизайнерски талант и неповторим поглед към модата. Но освен върху дрехите, той успява да твори и у дома, превръщайки един порутен имот в истинско произведение на изкуството. Говорим за имението Château de La Colle Noire, което се намира на четиридесет километра от Кан, на осемнадесет километра от Грас, разположен в Прованс-Алпи-Лазурен бряг.

Тази заобикаляща го природна картина е най-точното описание на дома, в който през 50-те години на миналия век световноизвестният дизайнер Кристиан Диор намира своето място под слънцето. „Съдбата ме доведе до тишина и спокойствие в провинцията“, пише по-късно той.

Диор наследява занемарен замък от 19-ти век с порутен параклис. Имението обаче завладява сърцето и въображението на дизайнера и той се заема с ентусиазъм да го възстанови. За реставрацията на къщата Кристиан кани архитекта Андре Светчин, който през 1949 година е провъзгласен за майстор на неопровансалската архитектура.

Основните реставрационни дейности на замъка са извършени от Светчин, но фасадата на главния вход и интериорът на салоните са проектирани от самия Кристиан Диор. В дизайна на своето шато той демонстрира способността си да комбинира еклектични дизайни, като стените на къщата пасват идеално на столовете с овален гръб, напомняйки на ерата на Луи XVI. Към тях са добавени тапети с флорални щампи и глинени саксии. За Кристиан Диор, английският стил от 19-ти век, френските традиции и съвременните елементи на неопрованса са еднакво близки.

Въпреки ремонта, Диор се опитва да запази традициите на Монтауро – село с население под 900 жители по онова време. Той не е забравил и за параклиса. В продължение на две години дизайнерът го поправя, след което го предава в ръцете на местната общност при условие, че в бъдеще ще бъде издържан от самите жители. И до днес тук се провеждат служби, включително и тази в памет на Кристиан Диор.

В имението има и отпечатък от детството на Диор. Розата, която е присъствала в семейния дом на дизайнера в Гранвил, намира своето място във водите на 40-метровия басейн и околния пейзаж, като Кристиан прави сам рисунките и плановете. Цветята са навсякъде, като може да видите лилии, теменужки, жасмин и, разбира се, рози. Към тях се присъединяват гроздето и маслиновите дървета. И за да създаде свой личен Едем, Диор поръчва направата на каменен фонтан, заобиколен от нимфи. Както се досещате, скиците са направени от самия него.

„Докато завършвам тази книга, аз съм в процес на декориране на дома си в Прованс. Не мога да го опиша изцяло, тъй като работата още не е завършена. Той е прост, древен и величествен. Надявам се, че красотата му ще повлияе на периода от живота ми, в който навлизам“, пише Диор в автобиографията си от 1956 година. Година по-късно реставрацията спира заради смъртта на Кристиан Диор.

И отново собствениците се сменят, отново имението е изоставено и занемарено, дори ограбено. Предназначението на замъка също се променя – от къща на модна легенда се превръща в място за отдих и провеждане на тържества. Едва през 2013 година Château de La Colle Noire отново става собственост на Диор, този път обаче на марката „Christian Dior Parfums“. Така започва нов ера на възстановяване на имението.

Хората в миналото са казвали, че един от показателите за това какво е семейството пред теб, е техният дом. Ако всичко вътре е подредено и изчистено, то значи си имаш работа с почтени домакини. Именно затова всеки се е стараел пред дома му да е още по-прилежно, отколкото вътре, за да може да впечатли гостите още в началото.

Когато говорим за Кристиан Диор, винаги се сещаме за неговия дизайнерски талант и неповторим поглед към модата. Но освен върху дрехите, той успява да твори и у дома, превръщайки един порутен имот в истинско произведение на изкуството. Говорим за имението Château de La Colle Noire, което се намира на четиридесет километра от Кан, на осемнадесет километра от Грас, разположен в Прованс-Алпи-Лазурен бряг.

Тази заобикаляща го природна картина е най-точното описание на дома, в който през 50-те години на миналия век световноизвестният дизайнер Кристиан Диор намира своето място под слънцето. „Съдбата ме доведе до тишина и спокойствие в провинцията“, пише по-късно той.

Диор наследява занемарен замък от 19-ти век с порутен параклис. Имението обаче завладява сърцето и въображението на дизайнера и той се заема с ентусиазъм да го възстанови. За реставрацията на къщата Кристиан кани архитекта Андре Светчин, който през 1949 година е провъзгласен за майстор на неопровансалската архитектура.

Основните реставрационни дейности на замъка са извършени от Светчин, но фасадата на главния вход и интериорът на салоните са проектирани от самия Кристиан Диор. В дизайна на своето шато той демонстрира способността си да комбинира еклектични дизайни, като стените на къщата пасват идеално на столовете с овален гръб, напомняйки на ерата на Луи XVI. Към тях са добавени тапети с флорални щампи и глинени саксии. За Кристиан Диор, английският стил от 19-ти век, френските традиции и съвременните елементи на неопрованса са еднакво близки.

Въпреки ремонта, Диор се опитва да запази традициите на Монтауро – село с население под 900 жители по онова време. Той не е забравил и за параклиса. В продължение на две години дизайнерът го поправя, след което го предава в ръцете на местната общност при условие, че в бъдеще ще бъде издържан от самите жители. И до днес тук се провеждат служби, включително и тази в памет на Кристиан Диор.

В имението има и отпечатък от детството на Диор. Розата, която е присъствала в семейния дом на дизайнера в Гранвил, намира своето място във водите на 40-метровия басейн и околния пейзаж, като Кристиан прави сам рисунките и плановете. Цветята са навсякъде, като може да видите лилии, теменужки, жасмин и, разбира се, рози. Към тях се присъединяват гроздето и маслиновите дървета. И за да създаде свой личен Едем, Диор поръчва направата на каменен фонтан, заобиколен от нимфи. Както се досещате, скиците са направени от самия него.

И въпреки че Кристиан Диор е бил очарован от парфюмерията още преди да закупи замъка през 1954 година, той признава, че емблематичният аромат „Miss Dior“ се ражда именно от онези спокойни вечери в провинцията. Там, където небето е покрито с огън, а младият жасмин пее мелодията на нощта и земята.

„Докато завършвам тази книга, аз съм в процес на декориране на дома си в Прованс. Не мога да го опиша изцяло, тъй като работата още не е завършена. Той е прост, древен и величествен. Надявам се, че красотата му ще повлияе на периода от живота ми, в който навлизам“, пише Диор в автобиографията си от 1956 година. Година по-късно реставрацията спира заради смъртта на Кристиан Диор.

И отново собствениците се сменят, отново имението е изоставено и занемарено, дори ограбено. Предназначението на замъка също се променя – от къща на модна легенда се превръща в място за отдих и провеждане на тържества. Едва през 2013 година Château de La Colle Noire отново става собственост на Диор, този път обаче на марката „Christian Dior Parfums“. Така започва нов ера на възстановяване на имението.

Шатото е реставрирано през 2015 година, основният салон, кабинетът и холът са били върнати изцяло в първоначалния си вид, а стаите за гости, кръстени на Шагал, Бернар, Пикасо и Дали, са били проектирани от Ив де Марси, който спазвал всички дизайни на Диор.

Филип Дели – ландшафтен архитект, съживил градините на имението. „Кристиан Диор присъстваше във всичко, което правеше. Точно както работеше със своите шивачи, така той работеше и в градината си. И сега, повече от половин век по-късно, ароматът на рози отново цари във въздуха над Грас, както по времето на великия дизайнер“, казва Дели.