Следващият преглед бил насрочен за другия ден. Той по финансови причини не могъл да дойде веднага. За някой ден събрал пари и помолил лекарите за преглед, но те му казали, че е закъснял. Искал отново да насрочи преглед, и бил насрочен за след три месеца.
Отказал да чака толкова дълго и дал 300 евро за преглед в частна клиника. От ден на ден му било по-лошо. Лекарите му взели кръв от пръста и урина и отново го върнали у дома. И така, четвъртия, петия, шестия ден ... Пълни шестнадесет дни.
- Седемнадесетият ден, отново в болница. Казвам: "Хората скъпи, погледнете, аз страдам от тежка анемия, желязото ми е спаднало до 0,2. На това един лекар каза "Така, така е и на майка ми", - отговаря на младежа.
Когато лекарят казал, че ще го приемат само ако кръвта падне до 0, баща му, както казва той, искал да хвърли бомба в болницата. Отново се върнали у дома.
Дошъл и осемнадесети ден. Тогава му било много лошо, кръвното му се повишава на 280/160 и отново да закарват в болница. Един кардиолог успял бързо да му понижи налягането. Когато видели, че ситуацията е сериозна, най-накрая го изпратили към отделението по гастроентерология.
- Там прекрасни хора ме приеха, и ми казаха, че след следващата стъпка ще знаят.
Идва деня на колоноскопия, която се извършва с пълна упойка. В колоноскопията забелязват, че в самия край тънкото черво е убелено с 1,5 сантиметра, вземат проба и изпращат на хистопатологичен анализ, при един от най-добрите лекари в света. Той отбелязва, че става дума за туморно злокачествено заболяване 80% и че имам лимфом.
- На другия ден лекарят ми каза "Имаш рак, ще бъдеш изцапан с фекалии и урина, ще пада,ш от леглото, но не се отчайвай."
Въпреки че новината за болестта му е била съобщена на брутален начин, приел това като герой, никога не е пуснал нито сълза и никого около него не е позволил да го направи.
Прехвърлили го на отдела по химиотерапия. Нямал странични ефекти, нито гадене, нито повръщане, което е било много по-лесно за всички. По-късно започва да губи косата си, което представлявало голям шок за него, но най-важното е било да се лекува.
Вече след втората химиотерапия, болестта се е оттеглила. След четвъртата, лекарите направили анализ и видели, че химиотерапията вече не помага, но да не се притеснява. Затова решили да действат и да премахнат един метър от червото.
Операцията преминала успешно, а лекарят след това казал на майка му: "Невероятно, всеки орган го опипахме с ръка и нито един не е унищожен от химиотерапията".
След напускане на болницата се лекува 21 дни в клиниката за инфекциозни болести заради диарията която предизвиквали антибиотиците. След това напълно се оправил.
- Накрая имам да ви кажа, че станах баща на красива дъщеря и сега съм много щастлив. Имам 100 кг мускули и съм по-силен отвсякога. Не се предавайте никога. Обичайте се и си пазете здравето, споделя накрая Александър.
