Оценката на тялото на хората като пълно или слабо остава различна по пол и страна, показва публикувано в сряда международно изследване, проведено в 13 държави на 4 континента. В този свят, който става жертва на това как изглежда "разликата между желаното и истинското тяло е голяма в много страни".
Очертават се четири основни типа профили (условно южнокорейски, уругвайски, ирландски и френски, бел. ред.), пишат авторите в списание Population & Sociétés ( Население и общества ) на Националния институт за демографски изследвания във Франция. В Южна Корея, средната пълнота на жителите отговаря на идеала, който преобладава в голяма степен (81 % при жените и 80 % при мъжете ), споделя социологът Тибо дьо Сен Пол (Thibaut de Saint Pol), който е съавтор на проучването.
"Натискът към по-тънка талия " е изключително силен, но еднакъв при мъже и жени. В Ирландия откриваме еднакви мъжки и женски идеал , но в полза на пълнотата (56% като идеал за мъжа и 54% като идеал за жена) . В Уругвай, едрото тяло е ценено за жените (52%), а слабото - за мъжете(62%). Обратно е във Франция, където образът на едрия мъж е относително консенсусен (62 %), а тънката талия е ценена повече при дамите ( 52%). България е поставена до страни като Словакия, Израел и Филипините, където (също като във Франция, бел. ред.) има тенденция да се цени повече слабата фигура на жените, отколкото при мъжете.
В Ирландия, Нова Зеландия (както и във Франция), има съвпадение между мъжкия идеал - по-скоро към по-едрото тяло от една страна, и реалната средна повишена пълнота при мъжете от друга. В Австрия, Уругвай, Мексико ценят обратно - слабите мъже , докато действителното положение е, че те са доста по-пълни. Докато в Русия действителната пълнота на жените е средно по-малка от тази на мъжете, според наличните данни. Италианците и французите имат най-слабите тела в Европа.
Но Франция, след Южна Корея, е страната, в която желанието да се отслабне е най-често при дамите: шест от всеки десет посочват, че искат да намалят теглото си. И като корейките, те са на диета, добавя социологът. " Как изглежда нашето тяло трябва да се вземе под внимание, когато се говори за обществено здраве. Но понякога говорим за "диета за здраве", въпреки че е въпрос на външен вид", споделя той като се опитва да ни предпази от вменяването на вина у тези, чието тяло не се вмества в действащите канони.
