Каква е разликата между миома и миомен възел
Миомата може да бъде представена като един голям възел или множество по-малки.
Трябва ли всяка жена с миома да се лекува? Категорично не. Много лекари не предприемат никакви действия при пациентки без оплаквания. На лечение подлежат жените с оплаквания - с болки, кървене, значително нарастване (в много страни за такова се приема големина на тумора над 3-месечна бременност - или 12 гестационни седмици).
Единственото 100-процентно сигурно лечение е оперативното отстраняване на матката. В много случаи това не е необходимо - може да се отстрани само миомният възел или възли. Това се прави при жени, желаещи да забременеят или когато пациентката иска да запази матката си. В определен процент от случаите след такава съхраняваща матката операция може да се наблюдават повторно миомни възли.
Друг, увеличаващ популярността си метод, е емболизацията на маточните артерии. Казано опростено, в кръвоносните съдове на пациентката се вкарва специална сонда, достигаща до артерията, която храни миомата. В нея се инжектира вещество, което я запушва. По такъв начин храненето спира и миомата се “умъртвява”. Успехът е около 90 на сто.
Внимание!
Друг, още по-нов метод е унищожаването на миомата с помощта на фокусиран ултразвук. Процедурата изисква специална техника. Съществуват лекарства, които могат да “свият” значително размерите на миомата. Те предизвикват изкуствена менопауза, понижавайки значително половите хормони. Приложението им води до странични явления, което ограничава продължителността на техния прием.
След спирането на лечението вероятността миомата да възвърне размерите си е голяма. Затова те са подходящи само за подготовка за оперативно лечение на големи миоми при млади жени, целящо запазване на матката.
Трябва ли при оперативно отстраняване на матката за миома да се отстраняват и яйчниците? Логиката “да махнем всичко, за да няма повече проблеми, така и така сме отворили корема”, е несъстоятелна. Наличието на менструация е белег за запазена яйчникова функция.
Отстраняването на яйчниците води до всички негативни състояния, наблюдавани в менопаузата, при това по-бързо и по-тежко. Вероятността пациентката да се разболее от рак на яйчника е многократно по-малка от вероятността да получи счупване в следствие на остеопороза, или съдово заболяване с не по-малка смъртност от рака. Профилактичното отстраняване на яйчниците може да се дискутира единствено при по-възрастните пациентки, особено при съмнение за злокачествено заболяване.
