Въпреки че тиквичките, които сега ядем, са започнали да бъдат отглеждани в края на 1800-те години в Италия, археолозите са намерили семена в Мексико, датиращи между 9000 и 4000 г. пр.
За сметка на това, вариантът, който е най-познат по нашите географски ширини, е „бялата тиквичка”, както се нарича в кулинарията, макар всъщност да е светлозелена. Освен цвета, има няколко тънкости, които ги отличават от тъмнозелени сортове.
Най-голямата разлика е, че тъмните сортове тиквички растат до 15 и повече сантиметра. Белите тиквички обаче са по-малки, което ги прави и много нежни. Кожата им има тенденция да е по-тънка, така че по-лесно се консумират сурови от други сортове.
В Мексико светлите тиквички често се използват като пълнеж за кесадия, а в Америка често могат да бъдат видени настъргани или нарязани на кубчета в различни салати. Що се отнася до ястия, изискващи топлинна обработка, повечето готвачи предпочитат да използват тъмнозелените сортове, защото имат по-месеста вътрешна част и не отделят толкова вода.
