Близо една трета от хранителните продукти отиват не в чинията, а на боклука. Докога ще продължава това разхищение ? Още повече, че има доста начини да се сложи край на безогледното прахосване на храна .
Така например "Теско" вече не предлага оферти "Купи три, плати две" и се погрижи да намали размера на опаковките. Освен това от фирмата възнамеряват да предложат на клиентите съвети за по-доброто съхранение на продуктите . При това проблемът с огромните количества изхвърляна храна съвсем не е само британски - той е глобален и решението му би трябвало да се търси на всички нива, казва Дивин Нийе от Организацията на ООН за прехраната (ФАО). "Най-напред трябва да се наложи убеждението, че прахосването на храна представлява голям проблем.
"Трябва да започнем с потребителите", посочва Дивин Нийе. И дава конкретни примери - порциите да са по-малки, да се намери начин за оползотворяване на отпадъците, покупките да се планират в по-дългосрочен план, а ненужната храна да бъде предоставяна на нуждаещи се хора. Но не само потребителите трябва да променят отношението си към храната. Така например в много страни аграрната политика е насочена към това да стимулира селските стопани да произвеждат повече, отколкото се потребява. "Освен това технологиите ни са несъвършени", смята Нийе.
Според нея трябва да се намерят начини за намаляване на загубите по веригата - например чрез нови технологии, които биха могли да удължат трайността на храните. Германската фирма "ReFood" е разработила технология, благодарение на която от изхвърлените хранителните продукти може да се извлече допълнителна полза.
Фирмата събира хранителните остатъци , натрупали се в магазини и ресторанти, и ги трансформира в енергия. В Германия предприятията, които работят с хранителни продукти, са задължени по закон да се погрижат и за изхвърлянето на храните, казва Николас Бой от "ReFood". Тези остатъци не могат просто така да бъдат откарани на сметището, там те започват да гният и да отделят метан.
Идеята на "ReFood" е именно рециклиране на излишните хранителни продукти - от картофите и морковите например се произвежда биодизел или биогаз . Както посочва Бой, процесът е сложен и изисква много подробно планиране: "Отпадъците трябва най-напред да бъдат раздробени и сортирани. След това се загряват до 70 градуса, за да бъдат унищожени бактериите в тях.
Тогава биомасата се насочва към инсталациите за биогаз". Но усилията си струват - наред с енергията, която се произвежда по време на процеса, хранителните остатъци служат и за производството на органична тор. Колкото и да е смислен този подход, поне засега той може да се прилага само при тези продукти, които се изхвърлят от големите фирми - частните домакинства не са включени в схемата. А именно те са най-големите производители на хранителни отпадъци. "Трябва да се промени системата като цяло", препоръчва Бой.
Според него боклукът на частните домакинства може да се намали само тогава, когато политиците приемат закони за рециклирането на хранителните продукти. Германия беше първата страна в Европа, която задължи производителите на храни да положат специални грижи за тяхното изхвърляне. Франция последва германския пример и през 2012 година прие закон за правомерното изхвърляне на хранителните отпадъци. Сега остава да видим какво ще предприемат останалите европейски държави, заяви Дивин Нийе. И добавя: "Крайно време е нещо да се случи, защото става дума за прахосване на храна, която някъде другаде по света би могла да спаси хората от глад".
