През 2023 година празникът Сирни Заговезни се пада на 26-ти февруари, неделя. Това е последният ден преди Великденските пости, които продължават 7 седмици.
На този ден всяка упорита работа в къщата е забранена, докато трябва да се направи подготовка за Великия пост.
В събота вечер можете да почистите в къщата, а в неделя сутрин трябва да помолите всички за прошка. На празника прошката не може да бъде отказана. Тези, които не могат да приемат прошката, не трябва официално да произнасят тези думи. Можете да говорите за това, че все още има обида и е трудно да се прощава, а в края да добавите фразата: „Бог ще прости“.
Забранено е в неделя да бъдете лицемерни, да се карате, да провокирате конфликти. Не трябва да отказвате да прощавате и да помагате на хората. Почистването на къщата трябва да се отложи за друг ден.
В българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта - възраждащата се природа.
Сутринта на Сирни Заговезни се запалват огньове на най-високото място в селото или на мегдана.
На този ден влюбените момци хвърлят в двора на любимата "чавги" - запалени стрели от дрян, което представлява любовно обяснение. От този ден нататък любовните обяснения и сватбите са забранени до Великден.
На празника се иска прошка. По традиция по-младите посещават домовете на по- възрастни роднини и близки и искат прошка. Целуват ръка на родителите си и изричат "Прощавай, мале, тате..." , а те отговарят "Просто да ти е! Господ да прощава". В християнския смисъл, да простиш, е да повярваш в прошката от кръста на Голгота, да изпълниш сърцето си с любов и мир, за да посрещнеш Възкръсналия Христос /Великден/. Но дори и в чисто човешко разбиране, прошката е символ на благородство и дълбок вътрешен мир.
Характерно за седмицата след Сирни Заговезни, наричана Тодорова неделя, са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в страшни маски и колан с чанове, те извършват редица обреди за берекет и прогонване на злите сили. Кукерството е езически обичай, един от малкото самобитни и запазени по нашите земи през вековете.
На трапезата на Сирни Заговезни задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва. Това е последния ден, в който може да се заговява с млечни храни. След това започва Великия пост, който е седем седмици.
