Маската, графичният ник, картинката, която избират потребителите в интернет, за да създадат своето виртуално "аз", своя профил във форум, чат, коментар, в социалните мрежи и други начини за общуване, на компютърен жаргон наричаме "аватар".
Не знам как е с котките, но че сме различни, със сигурност е така. Социалните мрежи са подтвърждение на това - милиони членове и всеки е с различен аватар.
Всеки знае какво е самота и тъга, иска любов и страда, когато не го обичат... Затова хората със сходни психологически черти избират аватар от определен тип. И според картинката пред профила могат да се кажат много неща за неговия собственик!
Ние, интернет потребителите като че ли се крием зад своя компютър, но аватарите са онези "стърчащи уши", по които може да се разбере кой все пак се е скрил зад храстите - сивият вълк или заекът...
Аватарът е послание към света. Той казва: "Аз съм такъв и такъв", "Отнасяйте се към мен еди-как си", "Дайте ми това"... Той издава нашите скрити дефицити - онова, което не ни достига, което ни липсва, това как искаме да изглеждаме...
За какво все пак красноречиво мълчи малката картинка?
I.Снимка на дете.
Собствени детски снимки и всякакви други снимки на дете, с изключение на собственото ви дете (тук символиката е друга), както и "милички" животинки (котенца, кученца и т.н.), тъй като те също играят ролята на "детенце".
Посланието към света: "Аз съм малък. Искам да ме гушнете!"
Дефицитът: Какво искат децата? Любов, разбира се! И всичко, което върви с нея - загриженост, внимание, ласка...
Очакванията от другите: очакват, че за тях ще се грижат и ще ги обичат, тоест ще запълват техния детски дефицит.
Портретът: в семейството им или е имало свръхопека (прекалена грижа) или грижата е била недостатъчна. В първия случай детството остава като сладка приказка, с която човек не иска да се раздели. Подобно на Питър Пан героят не иска да порасне. В другия случай човек иска да порасне, но не може, семенцето не е получило достатъчно хранителни вещества и не може да покълне. И в двата случая това е незряла, доста инфантилна личност. Външно такъв човек може да бъде възрастен и социално успешен, но вътре в него стои дете, изискващо любов и внимание и от време на време то се показва.
Задачата: да порасне.
II. Снимка на своето собствено дете.
Посланието към света: "Моето дете - това съм аз. Аз - това е моето дете". Напомня ни малко на кралят-слънце: "Държавата това съм аз!"
Дефицитът: човекът е изгубил себе си, загубил е ориентирите в живота и като следствие е нереализиран. Това води до сливане с детето, към опит с него да запълни живота си.
Очакванията от света: нека детето да направи онова, което аз не съм направил(а). И тогава всички ще започнат да ме уважават!
Портретът: липсата на собствена реализация кара човека да залага на детето си, то става единствената му светлина в прозореца. Колко често майката, нереализирана балерина, се старае да направи дъщеричката си звезда в балета! И добре, ако желанието и способностите на дъщеричката й съвпаднат с майчините, тогава от нея наистина може да се получи известна балерина. А ако не е така? Отстрани погледнато такъв родител изглежда грижовен и любящ, но това не е здравословна любов, а потребителска, зад нея стои родителски егоцентризъм. Подобно използване на детето за самоутвърждаване се нарича "нарцистично разширяване".
Задачата: да живее своя собствен живот.
III. Снимка с партньора.
Посланието към света: "Аз имам връзка, вижте всички!"
Дефицитът: недостиг на любов и увереност в това, че може да бъде обичан(а).
Очакванията от другите: признание, че струват нещо като жена/мъж.
Портретът: дълбоко в душата на такъв човек стои неувереност в себе си и тя се компенсира от любовните отношения. Тоест, ако в предишния случай човекът за решаването на своите проблеми е използвал детето си, наричайки това любов, то тук той го прави с партньора си. Този механизъм се формира във възрастта от 3 до 5 години, когато детето трябва да получи подтвърждение на своята ценност и на това, че е обичано. Ако това не стане, то търси подтвърждение чрез партньора си.
Така според спомените на доведената й сестра Едит Пиаф в младостта си е казвала: "Ако в теб се заглежда младеж, ти не си празно място. ти съществуваш."
Задачата: да се чувстваш ценен, независимо от партньорските отношения.
IV. Официална снимка. И най-вече ако това е снимка, свидетелстваща за социален успех (на фона на хубава кола, заедно с известна личност, в скъпа модерна дреха и т.н.)
Посланието към света: "Аз съм успешен(а)!"
Дефицитът: неувереност, че е добър в нещо.
Очакванията от другите: признавайки успеха му(й), да получи любов.
Портретът: такова дете в детството му са хвалили за формални постъпки (за шестица, за грамота...), но му е липсвала безусловна любов - просто за това, че го има. В резултат се е формирал механизъм на тъждественост: "Аз - това са моите постъпки", "Вътрешното е равно на външното". Тоест, ако чорапите ми са от Версаче, аз съм добър, ако не са - аз съм лош. Това е определен вид нарцисцизъм, заставящ да бъдат преследвани външните постижения, при това вътре стои самотно, необичано дете. Поведението му е затворено. Дори това да е общителен човек, в действителност той не допуска близо до себе си никого. А в душата му има много самота и с времето успехите в работата и модните парцалки го радват все по-малко и по-малко...
Задачата: да прехвърли своето внимание от външното поле върху своя вътрешен мир, да уважава не само материалните ценности.
V. Смешна снимка.
Посланието към света: "Хайде да се посмеем! Нищо не бива да се приема сериозно..."
Дефицитът: лекота. Вътре в него(нея) има някаква неизживяна тъга, от която той(тя) иска да избяга.
Очакванията от другите: подкрепа на механизма на осмиване и обезценяване на чувствата.
Портретът: класическата роля на шут се формира на възраст около 6 години. В семейството е имало много напрежение, детето е станало гръмоотвод, разреждайки атмосферата със своите шеги или нелепи постъпки. "Шутът" използва механизма на осмиване и обезценяване като бягство от емоционалната болка. Понякога това е полезно и помага да се реши проблемът. Понякога обаче води до бягство от него.
Задачата: да се научи да гледа проблемите очи в очи.
VI. Пейзаж или друг природен елемент.
Посланието към света: "Време е за отпуска!"
Дефицитът: липса на вътрешна хармония. Това може да е просто вследствие на натрупана умора.
Очакванията от другите: такива хора често пъти се нуждаят от външно подтвърждение, че имат право на почивка.
Портретът: вътрешната хармония е нарушена, оттук идва и интуитивният стремеж към природата. Подобен избор на аватар говори не толкова за дълбоки психологически качества, а за ситуация на хроничен стрес. Затова трябва да се изясни какво я причинява? Това може да бъде конфликт в семейството, претоварване в работата или животът в големия град просто не е за вас? А може би отдавна не сте били в отпуск?
Задачата: да си почине добре, желателно в уединение.
VIΙ. Без снимка.
Посланието към света: "Не ме гледай!"
Дефицитът: липса на безопасност. Разбира се ако това не е свързано с обективни причини (ако става дума за известна личност или работа в "органите"...).
Очакванията от другите: уважение към границите. Внимание, но безопасно.
Портретът: скрит и мнителен човек, понякога говори за подозрителност, желание да контролира ситуацията. Играе на "Аз те виждам, а ти мен - не!". Често пъти изпраща двойствени послания: "Аз искам контакт с теб, но така че между нас да няма контакт", "Аз три дни бягах след вас, за да кажа, че сте ми безразлични!" и т.н. Всичко това е следствие от формирано в детството базово недоверие към света. При това недоверието може да бъде както следствие от личния опит на детето (родителите не са изпълнявали своите обещания), така и традиция на цялото семейство. Например, спомени за репресии в семейството и до днес карат човек да възприема света като враждебен.
Задачата: да се научи да се отваря и да разбере, че светът не е зъл. Да, той може да бъде и такъв. Понякога. Но понякога, не означава винаги.
Автор: © Ирина Соловьова - практически психолог.
Сертифициран специалист по телесно-ориентирана психотерапия,
биосинтез, бодинамика, работа с адикция (зависимост), арттерапевт.
