6 часа. Навън е все още тъмно.
Не ми се получава. Мърморя си наум. 18:30. Прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка. Не ми пука. 18:40. Той реве. Не ми пука, ще стигна до вкъщи. 18:50. Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба. Той ми прави засади. Аз крещя. Той бяга. Аз пищя. Таксиметров шофьор ми бибитка. Аз... да кажем крещя. Загубих детето. Намерих детето. Не мога да го стигна. Ще ми се да не бях ставала днес. Стигнах го. Той реве. Аз все още не. Стигнах някак си до вкъщи. Бабата нервна. Другото дете пак реве. Аз все още не. Пазар. Купих си ракия. прибрах се. Те се бият. Децата де. Бабата разбира се е тъжна. Аз още не рева. Сготвих. Те се бият. Нарязах си салата. Те изсипаха всички възможни играчки. 20:00. Сготвено, изкъпано. Има надежда. На масата, никой не сяда. Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра. Шумно е. Много е шумно.
20:30. Никой още не яде. Котката направи беля. Аз още не рева. Пуша. Шумно е. Карат се. Бият се, никой не яде. 21:00. Бият се. Пуша. Още не рева. 21:10. Голямото се сети, че е на рожден ден утре от 19:00. Бърза сметка. Ще имам един час да си тръгна от работа, 20 мин. да стигна до бабата, 20 мин. да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата, 20 мин. да се прибера 30 мин. гонене на Слави, 20 мин. да облека, направя прическа и заведа Вики до рождения ден. Някъде през това време трябва и подарък да купя. Пуснах една сълза. Сипах си ракия. Отново се бият. Не ми пука. Сега е 21.35 и аз се чудя... абе, не се чудя нищо. Ракията си пия, децата се бият, аз все още не рева. Може би утре ще бъде един приказен ден... може би..
П.П.: Простете за правописните грешки. Разстроена съм и пия ракия .
