Липомът е много разпространен проблем и според статистиката се среща при 5 до 7 процента от населението в развитите страни. Действително, това е доброкачествен тумор , който се състои от мастни клетки .
Най-често се образува в подкожно-мастната съединителна тъкан, но се среща и по вътрешните органи - да вземем за пример в белите дробове или стомашно-чревния тракт.Подкожният липом лесно се забелязва с просто око.
Но във всички случаи ако откриете по тялото си някакво уплътнение, непременно се прегледайте при специалист, понеже външните прояви на липомите са сходни със симптомите на други тумори - както доброкачествени, така и злокачествени.
Кога се налага отстраняването на липом
Ако образуванието не ви пречи, може да не го закачате цял живот. Много мъже го имат и точно така постъпват. Жените са по-притеснителни в това отношение, най-вече от естетична гледна точка. В стремежа си да изглеждат добре, те искат да се избавят и от малките по размер липоми.
Отстраняването му се налага, ако започне да боли и да расте скоро. Ако влияе на някой орган, също тъй е необходимо да бъде изрязан. Ако примерно е върху ставата и расте, започва да пречи на движенията. Или пък е редом до кръвоносни съдове и нерви и започва да ги притиска. По-добре не чакайте близко разположените тъкани да започнат да се променят, а веднага се подложете на процедура за изрязване и отстраняване. В малките липоми с големина до 3 см в диаметър се влива специален препарат, който ги разнася. Туморите с диаметър до 7 см се отстраняват хирургически в амбулаторни условия. В днешно време вече се отстраняват през малък разрез, след което почти не остава белег. Операцията може да се проведе не само със скалпел, но и чрез лазерен или радиовълнов метод.
Никакви компреси, мехлеми, “прочиствания” на тялото и прочее народни методи не могат да се справят с липома. Ако желаете наистина да го премахнете от себе си, потърсете квалифицирана помощ.
Какви са проявите на миастения
Болестта е разпространена предимно сред младите жени от 20 до 40 години
Има болести, на които медицината векове наред не може да определи причините. Миастения буквално значи “слабост в мускулите”. По статистически данни от тази болест страдат 10 от всеки 100 000 души население, като повече от 80 на сто от тях достигат ремисия. Специалистите твърдят, че не само професионализмът на лекаря, но и отговорността на болния има значение в постигане на успех в лечението, в достигане до ремисия. Ето какво препоръчват още. Миастенията е разпространена сред младите хора преди всичко - от 20 до 40 години. На тази възраст от тежка миастения по-често страдат жените, а след 60 години точно обратното - мъжете.
Обикновено болестта започва от клепачите - нарушава се тяхната функция, след това в процеса се въвличат и мускулите на ръцете, на краката, на лицето. В този случай имунитетът реагира неправилно по отношение на собствените тъкани на организма. Механизмът се отключва от “спящи” гени, а те могат да се активират заради стресове, както и от остри респираторни вирусни инфекции, които провокират нарушения в имунната система. А тя на свой ред води до създаване антитела против собствените клетки в организма. Специалистите са на мнение, че причината за това миастенията да преобладава сред жените е в своеобразието на техния имунитет. Заболяването обичайно започва в детеродна възраст, а бременността служи като дразнещ фактор изобщо за автоимунните заболявания. Точно в същия момент се случват хормоналните и имунни изменения в организма.
Симптомите при това състояние са си чисто “битови”, “равни, изгладени”: сутрин човек трудно отваря очи, появява се задух, болят го краката, уморяват се ръцете. Гласът “гъгне”, страдащият трудно изговаря думите и му е още по-трудно да преглъща.
Диагностицирането на миастенията действително е трудно. Не всеки личен лекар може да установи такова състояние. Чувайки оплакванията на пациента, той препоръчва да пие витамини и повече да си почива. А така се губи ценно време и заболяването се развива. Въобще миастенията е “тясноспециализирана” болест. Но пък за определяне на болестта има изцяло ясни тестове. Класическият начин е т.нар. прозеринова проба. Особено ако пациентът се олаква от сутрешна слабост, започваща от очите. Всъщност заболяването започва от клепачите - нарушава се функцията им. След това в процеса се въвличат мускулите на ръцете, на краката, на лицето. Именно те отговарят за нашите движения.
Как се провежда лечението
Противопоказани за прием са магнезиеви препарати, диуретици, антибиотици, невролептици
Знаете ли, че едно време се е отбелязвала висока леталност при миастенията - цели 40 на сто. Сега обаче е минимална и единична. Прилага се медикаментозно лечение, като в по-леките случаи се приемат калиеви препарати, а по-тежките ситуации се овладяват с кортикостероиди. Голяма роля играят спомагателните фактори в лечението - плазмафореза, прием на имуноглобулин също. Болният трябва да е под постоянно наблюдение на специалистите и да спазва всички техни препоръки. Болните с миастения никога не трябва да забравят, че това е болест на противопоказанията. Когато докторът каже “не трябва”, значи “не трябва”. Например абсолютно противопоказен е алкохолът. Противопоказно е да се подлагате на преките слънчеви лъчи. Наблюдения показват пряка взаимовръзка между слънчевите бани и последващо влошаване на състоянието. Вие не трябва да приемате магнезиеви препарати, диуретици, антибиотици, невролептици - те влошават невромускулните импулси. В тази връзка не трябва да допускате да стигнете до състояние на възпаление на белите дробове или камъни в бъбреците, защото тогава се налага прием на посочените по-горе противопоказани лекарства. Важен елемент е физическото натоварване.
Не е необходимо да се напрягате много - много динамични движения във фитнеса, както и вдигане на тежести не са за вас. Разбира се, по никакъв начин не е нужно да се обездвижвате, само си правете по-леки упражнения за “размърдване” на мускулите, нищо повече.
В крайна сметка вие носите вина за своето положение, важно е да се научите да живеете с миастения. Пазете тялото си, навреме приемайте нужните лекарства. Това е автоимунна болест, но с нея човек би могъл не просто да съществува, а да се живее пълноценно. За целта е необходим здравословенначин на живот и постоянен контрол на състоянието. Всъщност това правило важи за всички заболявания.
