Малки деца – малки проблеми, големи деца – големи проблеми. Ако сте родител на тъкмо прохождащо дете и някой ви каже това, вероятно ще извъртите очи и няма да му повярвате. Но когато това детенце стане тийнейджър, внезапно започвате да разбирате какво са имали предвид всички. Когато сладкото дете, което някога се е държало за полата ви, вече не иска да прави нищо с вас, значи вероятно сте станали родител на тийнейджър. Това не е лесна работа и повечето родители започват да прекарват доста време, чудейки се дали детето им е нормално.Много поведения са наистина нормални, но това не означава, че трябва да ги приемате. Установяването и спазването на ръководни принципи за допустимото поведение е една добра идея. А ключът е изпълняването – ако кажете на тийнейджърът си, че определени нарушения ще доведат до определени последствия, трябва да сте готови да изпълните тази закана. Въпреки че трябва да очаквате определено количество вълнения, когато имате тийнейджър вкъщи, някои поведения могат да ви накарат да се замислите. Ето някои насоки за това кое е нормално и кое – не.
