Елена Петрелийска стигна до второто място в Masterchef на България , но се чувства като победител. Покрай участието си в предаването и мастър класовете на шеф Михалчев тя се увлича по японската кухня и сега мечтае да се усвои тънкостите.
„Не съм изгубила в никакъв случай.
„Смятам, че всеки един от нас 16-те е истински победител. Духа на победител или го имаш, или го нямаш – той не се придобива със статуетка в ръка, аз имам този дух“, категорична е тя.
По време на участието си Елена открива за себе си, че може да готви бързо и под напрежение. Научава се да търпи критика. Оказва се, че е доста по-издръжлива и дисциплинирана, отколкото си мисли. Освен това научава нови кулинарни детайли, запознава се със стойностни хора.
Елена научава, че за MasterChef България случайно, когато една вечер се събира с близки и те я осведомяват за рекламата.
„Те съвсем сериозно ме попитаха: „А защо не се запишеш?“. Най- настоятелна беше близначката на майка ми. Казах й, че е абсурдно да се запиша! Там ще има най-вероятно много подготвени хора, къде ще се меря с тях… абсурд. Няколко дни по-късно вече бях кандидат“, спомня си Елена. За участието си разказва, че е запомнила всичко: „Аз съм като гъба – попих всичко, което успях. Радвам се, че не стоях безучастна. Ще запомня духа на MasterChef, а той е различен, див, заземяващ те, единствен по рода си. Момента, които ще запомня, е запознанството ми с тримата от журито – даването на моят пропуск – престилката! Уникален момент. Бях неземно щастлива!“.
„Едни от най-запомнящите се моменти са онези, в които печелех значки – споделя Елена. – Ще запомня и усмивките на непознатите хора, които ме срещат случайно на улица, в парка, децата, които така искрено ми се радват. Няма да забравя момента, в който аз останах единствената жена от участниците, срещу 5-има мъже!“ Най- трудни за нея са моменти, в които чака „присъдата“- дали продължава напред в състезанието, или си отива вкъщи. Неприятно й е било и когато си тръгват участници, с които е близка – Боян, Дарин, Каролина, By си заминаха.
Елена нито за миг обаче не помисля да се откаже въпреки трудностите. „Отказът при мен не беше алтернатива. Исках да бъда там, да бъда оценявана и да вървя напред“, казва тя. „Желанието ми ме водеше през цялото време. Подкрепата на семейството ми много ми помагаше през цялото време да поддържам този дух. Случайните хора, които ме поздравяваха, когато съм навън – те ми даваха увереност да искам да вървя напред, без да се отказвам“, обяснява топ-готвачката. Елена не съжалява за нито една своя стъпка в предаването. На финала Елена остана единствената жена и се гордее от факта. „Мъжете се смятат за по-силни и издръжливи от нас, жените. Всъщност изобщо не е така. Всичко е до човек. Не можем да кажем дали жените са по-добри в кухнята или обратното – всичко е до дисциплина. Ако един човек е дисциплиниран и знае какво иска, то независимо дали е мъж или жена, успехите ще са налице“, споделя тя. „Много мъже не могат да стъпят и на малкия пръст на някои жени що се отнася до професионализъм, било то, когато говорим в кулинарен аспект“, убедена е Елена. „Полът няма никакво значение в кухнята. Там всички са равни – няма мъже, няма жени – има машини! Има дисциплина, ред и чистота. Ако някой, дали мъж или жена, мисли различно, то той няма място там“, коментира още тя. „Имам много планове, поне 1000 000. Това, което знам, е, че ме очаква много работа. При мен нищо не идва даром – трябва много труд и търпение. Така че плановете ми са да сбъдна мечтите си с цената на много труд“, споделя още тя.
Елена няма точен режим, но има вроден контрол. „Не умея да се храня в големи количества. Ям много често, но в по-малък грамаж порции и така се чувствам добре. Гледам да не стоя гладна, защото не се чувствам добре тогава. Наслаждавам се на храната и самото действие на хранене – за мен е като ритуал. Не е просто сдъвкване на някаква смес и наяждане“, признава тя. Елена си хапва всичко, старае се да се храни здравословно, но в границите на нормалното. Не изпада в крайности. Яде салати, в менюто си включва и доста от суперхраните, които дават енергия за доста дълго. Обича и рибата. „Чета за храните, знам коя какво съдържа, знам кои съчетания са по-лесни за усвояване от организма, и го прилагам. Не си налагам ограничения и забрани. Стремя се към баланс. Има храни, които не консумирам, но е така защото чисто вкусово не ми харесват“, споделя тя. Признава, че има кулинарен порок – сладоледа, и е влюбена в него. За да не прекалява обаче, си приготвя здравословни алтернативи. Обича да похапва и от пиците на баща си, които той пече на пещ.
