Корените на сатанизма са от дълбока древност и според много изследователи са свързани с гностическите секти - средновековните ереси на манихейството, богомилството, катарите и др. Известно е, че повече хора са били наказвани за почитане на дявола, отколкото са го правили наистина, пише Труд.
Богомилското учение, което възникнало по българските земи, на практика оказало огромно влияние върху Средновековна Европа. Привържениците на поп Богомил проповядвали, че освен Бог съществувал и втори създател, действащ като творец, носещ името Сатанаил (Сатана или Дявол). Той бил Божи син и пръв негов помощник, решил се да свали от небесния трон отца си и да заеме неговото място. Катарите пък оприличавали Бог от Стария завет като Дявол - господар на света, създател на човешкото тяло и всички материални и временни неща. Те посочили Римокатолическата църква, че почита съществото, което е Сатана, но Светата Инквизиция обърнала тези обвинения към тях и катарите били обявени за сатанисти. Определени гностици пък обявявали Христос като лошия син на лошия баща и възхвалявали Юда Искариотски за извършеното предателство.
Към всички подобни ереси Светата Инквизиция била безпощадна, като най-прочути в своята жестокост се откроили Великите инквизитори Торквемада и доминиканецът Савонарола.
Сатанистите по принцип отричат Иисуса Христа, учението му, както и създадената от него Света църква, тълкуват неправилно нейните церемонии, символи и свети обекти. Поклонниците на Дявола го обожествяват във всичките му форми на живо същество, приело формата на човек, козел, Бафомет или друго животно. Известно е, че по света съществуват множество сатанински секти, организации, концепцията на някои от които представлява странен коктейл от езически обичаи и религиозни елементи.
През 50-те години на XX век сатанисти са съществували тайно във Великобритания и САЩ, като за света са били практически непознати. През 80-те и 90-те години Съединените щати са обхванати от непозната дотогава паника
и властите обвиняват сатанистите като организатори на масовите отвличания и убийства. Съвременният свят изпитва истински ужас от фанатичното обвързване със Сатаната.
Съществува убеждение, че всяка година по света стават повече от 50 хиляди ритуални убийства, подтикнати от представителите на сатанинските организации. Запознати загатват за съществуването на нелегален, секретен, общ световен култ на поклонниците на Дявола, където се извършват ужасяващи престъпления и се подтикват бъдещи жертви към самоубийства и убийства. Трябва да бъде споменато, че по-голямата част от поклонниците на Сатаната практикуват вярата си самостоятелно и пазят всичко в дълбока тайна.
Най-голямата организация от всички сатанински секти по света е “Църквата на Сатаната”. Тя е основана на 30 април 1966 г., когато календарно е т.нар. Валпургиева нощ. Отначало поклонниците ѝ били около 300, но с времето броят им нараснал на 10 000 души, главно в САЩ.
Баща на Сатанинската църква и съвременния сатанизъм е Антон Шандор ЛаВей. Роден през април 1930 г. и починал през октомври 1997-а, той е от унгарско потекло и преди да създаде Църквата, има доста странна биография
Упражнявал е професията на полицейски фотограф, дресьор на лъвове в пътуващи циркове, погребален агент и лодкар. Три години след подновяването на Дяволската църква Антон Шандор ЛаВей написва “Сатанинската Библия”, с която става още по-прочут в световните окултни кръгове.
Друг известен сатанист с много последователи е Алистър Кроули, признат за един от най-големите магици на XX век. Той кара другите да го наричат Звяра в чест на Луцифер и призовава публично към сексуална разюзданост. Негов ученик и последовател е създателят на Сциентологичната църква Лафайет Рон Хъбард.
Ритуалите, церемониите и практиките на Сатанинската църква нямат нищо общо с християнските представи за самия Луцифер. Демонизмът като явление привлича твърде много вниманието не само като познание за злото, но и като теория. Обожателите на Сатаната твърдят, че техният бог - идол е живо същество, а удовлетворяването на всички желания са задължителни за всеки, изповядващ демонизма.
Сатанинските девет гряха са: неестествеността, срамежливостта, уединението, породените страдания, самоизмамата, безперспективността, гордостта, комформизмът и незабравянето на минали общоприети дадености.
Членовете на Сатанинската църква не се свенят и практикуват с удоволствие всичките общоприети седем смъртни християнски гряха, като открито заявяват: “Занимавай се свободно с повсеместен секс, по всички възможни начини”; “прави на другите това, което на тебе всекидневно ти правят”; “ако някой те удари по едната буза, ти го удари по другата, по-силно”... Според тях любовта, проявена към всички, които ни заобикалят, е напразно прахосване на чувства и е излишна, милосърдие трябва да има само към този, който го заслужава, а отмъщението в живота е задължително.
Феновете на Дявола празнуват Валпургиевата нощ на 30 април, Хелоуин на 31 октомври, годишните равноденствия през месеците май и септември, както и рождените дни на едноверците. При техните обреди и ритуали непрекъснато се споменават имената на Сатаната, Луцифер, Левиатан и Велиал.
Поддръжниците на Рогатия са убедени, че езотеричните познания са тайна на Луцифер, до която никой няма право да се докосне освен жриците, които водят службите в сатанинския храм. Най-известната, висша служба в “Църквата на Сатаната”, е т.нар. Черна меса, която в днешно време е със символичен характер, в сравнение със Средновековието, и има за цел да получи Луциферската “благословена благосклонност” за постигане на конкретни цели.
Откраднати от православните храмове недогорели свещи се ползват при тази меса, като се палят на обратната страна от сатанистите - осквернители на светите християнски символи. Обърнатите и запалени обратно свещи са олицетворение на ада, тъмнината и демоните, чрез които става “отнемането” на част от божествената енергия на Иисус Христос. Черната меса започва през нощта и се води от жрица с красиво тяло, разголено до кръста, тъй като Дяволът според сатанистите е по-благосклонен към представителите на нежния пол, отколкото към мъжете.
По време на “черната служба” жрицата сваля мантията си и ляга полугола върху олтара, който представлява монолитна скала, ориентирана към източната страна на подземието, тъй като Луцифер е ангел на Източната звезда. Според хроникьори за изпълнение на месата през Средновековието е била нужна кръвта на три деца до четири години, като жрицата с удари на ножа убива децата, прерязва сърцето или сънната артерия, за да бликне кръвта и се напълни специална чаша. Небезизвестната сатанистка маркиза Дьо Монтеспан, любовница на Луи ХIV, редовно прибягвала до тази кръв, за да го спечели. Има дори и фреска, наречена “Лежащата Монтеспан в олтара”.
Запознати споменават, че избраните жрици упражняват определена власт над повечето нисши и средни демони в подземните дълбини и ада, както и над душите на умрелите грешници, които викали по време на среднощни сеанси и получавали от тях информация. Освен това имали контакт с т.нар. инкуби (демони от мъжки род, съблазняващи жените) и със санкуби (демони от женски род, съблазняващи силния пол). Характерно за тях е, че не пропускали през себе си твърди предмети
Силата им се активирала в полунощ, били полупрозрачни, невидими или видими, в човешки облик.
Към Черната меса поклонниците на Рогатия се отнасят с почит и благоговение. По време на нощната служба се извършват проклятия, които, за да станат реалност, е необходима мобилизация на волята на водещата жрица - магьосница, на покровителстващия демон, както и на някакъв допуснат пропуск от страна на Господ. За уроки или лошо око се използва предмет, с който бъдещата жертва е имала съприкосновение. Над него се четат заклинания, след което предметът се изпраща на жертвата.
Предполага се, че тъмните сили и черното заклинание въздействат, като нарушават съвместимостта на биотоковете. Голяма част от посветените в езотерични практики жрици използват биоенерговампиризма, като крадат и омаломощават по различни начини: чрез ръкостискане, докосване, сковаващ, остър поглед в зениците на очите, смъкване на енергията от чакрите на жертвата, съсредоточени в областта на: половите органи, слънчевия сплит (най-мощния вихър), горната част на сърцето, щитовидната жлеза, центъра на мозъка, мястото на третото око, тила.
Според легенди през средните векове магьосниците и вещиците са имали особен празник Sabbath, на който се стичали масово на определени места, яздещи върху дръжки от метли, танцувайки на лунната светлина. Подобен сатанински празник е описан и във Валпургиевите нощи.
Гоненията срещу заподозрените в общение с дявола започват, когато през 1484 година папа Инокентий VIII излиза срещу тях с папската була Summis desiderantes affectibus и особено когато Sprenger и Institoris през 1487 г. издават своето прочуто съчинение Мalleus maleficorum, където са описани всички престъпления на магьосниците и жриците на Луцифер.
Поклонниците на Сатаната в наши дни поставят голямо ударение върху силата и авторитета на самия вярващ и заявяват, че “човек е спасител на самия себе си, когато изразява себе си”, напълно отговорен за посоката на своя живот. Привържениците на Дявола изповядват веруюто, че “материята е свещена, а не духът”. Според жриците Луцифер има родствени връзки с антагониста на Буда - индийския бог Мира, и по време на Черната меса една част от откраднатата енергия отдавали на него, а другата запазвали за себе си. За тях тази служба е нещо, което много трудно може да се обхване. В нашата страна не липсват поклонници и обожатели на Дявола. Извършеното преди няколко зими в двора на Руската църква в София ритуално самоубийство с изобразени сатанински символи красноречиво говори за това, както и други станали кървави злодеяния със същия почерк.
Маркиза Дьо Монтеспан е фаворитка на Луи ХIV, на когото ражда седем деца. Твърди се, че е прибягвала до сатанистки ритуали, за да го спечели.
