Зъбният камък представлява твърди отлагания по зъбните повърхности в резултат на минерализацията на зъбната плака. Той може и да се отлага и по повърхността на коронки и мостове.
Често си задаваме въпроса какво представлява зъбният камък и каква е неговата структура. Зъбният камък има органична и неорганична съставка. Неорганичната част е 70-90% от масата на зъбния камък и се състои от калциеви и фосфатни соли и по-малко магнезиеви. Органичната част са десквамирани епителни клетки, протеин - полизахаридни комплекси, левкоцити и различни микроорганизми.
супрагингивален - над венечния ръб(1);
субгингивален - под венечния ръб, в гингивалния или пародонтален джоб при вече съществуващо възпаление(2);
Познат е и супрагингивален(надвенечен) зъбен камък, който е бил субгингивален(подвенечен) преди отдръпването на венеца.
Надвенечният (слюнчен) зъбен камък се отлага предимно около отворите на слюнчените жлези - по вътрешните (хности на последните молари. Надвенечният зъбен камък епо- светъл, и твърде твърд и лесно се отлепя от зъбните повърхности.
Подвенечният (серумен) зъбен камък е тъмен, твърд, плътен и здраво прикрепен към зъба.
Зъбният камък е с по-малка твърдост от емайла.
Структурата на зъбния камък е порьозна и това го прави резервоар за бактериални токсини и антигени. Освен първичните микроорганизми от предшестващата го зъбна плака, структурата му позволява навлизането и на нови микроорганизми, хранителни остатъци и пигменти от приетите течности и храни.
