Какъв да бъде Той?
Всичко е добре, но нещо не е съвсем както трябва. Ти му се радваш, но понякога той страшно те дразни. През цялото време се шегува, но на теб ти е непоносимо скучно. Още в самото начало нещо не ти е харесало у него, но не можеш да формулираш какво точно, тъй като не намираш у него явни недостатъци. Освен това ти е предан и ти си сигурна, че ще те носи на ръце цял живот. Ти не казваш нито да, нито не и чувстваш, че потъваш в любовта му като в тресавище. Такива отношения могат да продължат с години, а дилемата "да обичаш или да бъдеш обичана" така си и остава без отговор. И ето че твоят вътрешен глас започва да ти нашепва, засега тихичко: "Дали не е по-добре да го оставя?". Може би губиш времето си не с когото трябва само затова, че се боиш. Боиш се, че никой повече няма да те гледа така, че никой повече няма да ти прощава така и няма да те чака така безропотно. Това е моментът, когато трябва да се поспреш, да се позамислиш и да постъпиш честно.
Твоят човек е не просто субект от твоя кръг, не просто добър любовник, брат и съратник. В случая трябва да има съвпадения от друг, по-висок порядък. Да намериш своя човек е трудно, но ако ти е съдено да го срещнеш, то непременно ще го познаеш, важното е да не пропуснеш момента. Тогава ключът влиза в бравата без усилия, механизмът сработва и вратата се отваря.
Въпреки разминаващите се мнения отношенията не бива да бъдат в тежест. Хората не се променят по собствена воля, те могат само да бъдат пречупвани. Но нима към това се стремим? Разбира се, всички ние сме склонни към компромиси, ние сме готови да отстъпваме, пропускайки покрай ушите си нещо, но всичко това има смисъл само тогава, когато то наистина има смисъл. Когато...
...събуждайки се сутрин, първата ти мисъл е за него и настроението ти се повдига.
...с неговата поява около теб сякаш огрява слънце и започваш да виждаш неща, за които по-рано не си и подозирала.
...вие имате много общо: обичате едни и същи хора, едни и същи вещи, а когато ти не можеш да намериш нужната дума, той ти я подсказва.
...не е необходимо непременно да разговаряте, за да се разбирате един друг.
...не е нужно непрекъснато да се правите на интересни, за да се впечатлявате един от друг.
...той ревнува, но не изпада в крайности, а ти му се доверяваш безусловно.
...вие се скарвате, но не сте способни да се гледате накриво повече от час.
...ти има с кого да го сравняваш, но си сигурна, че толкова хубаво никога не ти е било.
...той говори с достойнството на джентълмен за бившите си приятелки и уважава твоя живот преди срещата ви.
...ти виждаш колко е красив и се гордееш с това, че е твой, а ти за него си най-прекрасната дори в протритите си джинси и поовехтялата блузка.
...той винаги би ти помогнал, същото ти можеш да кажеш и за себе си.
...всеки от вас знае как вървят нещата на другия, но личното ви пространство е свято и неприкосновено.
...заспивайки, ти мислиш за него и си щастлива .
"Но нима всичко това е възможно?" - ще попиташ ти. Да, възможно е, но рядко. И при това си има цена. И тази цена е да имаш кураж да се простиш с ненужните, некрасиви, а понякога и обидни отношения с онези, които не са от твоята кръвна група.
