Заинтригуван поглед, после нежна дума. Ти му даваш телефона си, той те кани на среща. Той иска да те вижда всеки ден, ти вярваш, че това е завинаги. Един ден обаче вървите един срещу друг, но... той минава покрай теб, гледайки на другата страна. И открадва последната ти надежда. Накрая - сълзи...
Така започват и така свършват много романи. И става така, че на безобидния въпрос "Искаш ли да се влюбиш?" три от пет запитани дами отговарят: "Да се влюбя? Не. Не искам после да страдам". Но нали на всички ни са добре известни любовни истории с така наречения щастлив край, когато първата среща бързо стига до клетва за вярност "докато смъртта ни раздели"? Нали всеки дълбоко в душата си вярва, че нещо такова може да се случи и с него? Тогава в какво е проблемът? Откъде се вземат тези разбити сърца, щом всички без изключение искат да бъдат щастливи? Може би проблемът е в това, че понякога ние се влюбваме "не в когото трябва"?
И ако за миг предположим, че механизмите на любовта подлежат на управление, то може би ще е добре отрано, докато страстта не е замъглила напълно разсъдъка ни, да издигнем стена пред отношенията с ония ,"които не са нашите хора"?
Всичко би било много по-просто, ако на главата на всеки мъж поне от време на време светваше лампичка: червена - стой по-далеч от мен, зелена - сама разбираш. Интересно как в такъв случай би изглеждало осветлението в една кинозала например? Трудно е да се каже. Навярно над всеки от нас гори даже не лампа, а цял неонов гирлянд: "Тук всичко е много сложно". Съвършени злодеи, както и съвършени герои, няма. Но тогава какво да правим с отпускането на душевен кредит, на онзи кредит на доверие, който сме готови да даваме всеки път, когато започваме нова връзка? Да дадем с пълни шепи или да не бързаме? Дори банките съставят списък на нежеланите клиенти. Няма ли да се изчерпа рано или късно златният запас на нашите емоции? Или, за разлика от банките, ние винаги предоставяме безлихвени и безвъзмездни кредити? Ще признаете, че е така, нали? Но щом можем да се научим да спестяваме пари, то може би трябва да се научим да икономисваме и чувства? Звучи странно, но в края на краищата от сълзите косите ни побеляват, а лицето ни се сбръчква. Сълзите биха били по-малко, ако всеки от нас си направи траен списък на нежеланите за предоставяне на душевен кредит лица. Но как да изчислим душевната "неплатежоспособност"? И колко далече трябва да стигнат отношенията ни, за да ни паднат розовите очила?
На този етап всички мъже са еднакво прекрасни, добри, весели и щедри. Нищо не те притеснява и не те кара да се замисляш над развитието на сюжета. Ти щедро си инвестирала в тези отношения душевни сили и се надяваш това да е взаимно. Но сюжетът се развива. В един прекрасен /или съвсем не прекрасен/ ден ти разбираш, че ситуацията е излязла от контрола ти. Привиделият ти се рай на земята започва да придобива по-различни очертания. И ето че ти...
...с треперещи ръце набираш номера на телефона му, защото той не се е обаждал вече седмица. Да, естествено, ти имаш прекрасен повод да му звъннеш, повод, който сама си измислила. Той моли да го извиниш, оправдавайки се с много работа, казва, че страшно му липсваш, обещава да ти се обади вечерта, без да уточни коя точно вечер. Три дни по-късно ти се мъчиш да се самоубедиш да не чакаш повече позвъняването му. Обещаващите да звъннат всъщност понякога го правят, а от време на време дори можеш да се срещнеш с тях.
...решаваш да минеш на диета, защото той някак между другото ти е намекнал, че бедрата ти са станали по-пълни, отколкото би искал. Той непременно ще оцени усилията ти, като при това ще ти намекне, че... винаги са му харесвали късите коси. Той ще оцени и новата ти прическа, намеквайки леко, че последната глава на дипломната ти работа е далече от съвършенството, както са далече от съвършенството твоите приятелки, твоите увлечения, твоята работа, твоят гардероб, а и ти самата! Критикуващите с времето се превръщат в съдии.
...не можеш да дойдеш на себе си, след като той се е разкрещял на сервитьорката в ресторанта. А след седмица отново не можеш да дойдеш на себе си, защото той пак се е разкрещял, но този път на теб. Наистина, извинил се е и дори ти е донесъл букет от любимите ти рози. След още две седмици обаче ти е зашлевил шамар, но вече не се е извинил. Агресивните могат да нанасят не само душевни травми.
...даваш си сметка, че вие се познавате вече от месец и е време да се покажете пред хората. Той обаче се придържа към съвсем друго мнение. "Нима ни е лошо само двамата?" - казва той и отива на купон сам, а после се връща при теб. Отива на пикник край града със стари приятели, а оттам - отново при теб. Той определено те крие от всички. Много му е удобно с теб, но той и не помисля да те запознае с приятелите си, да не говорим за родителите. Това ощетява отношенията помежду ви.
...осъзнаваш, че се намираш под вечно подозрение. В началото ревността му ти се струва дори симпатична и забавна. "Той е влюбен до уши и се страхува да не ме загуби" - ласкаеш се ти. Но той те подозира в тайни връзки с таксиджията, който ви е докарал от гости, с шофьора на автобуса, с който пътуваш често, и с... Том Круз /!/ и това те хвърля в смущение. Ревнивците никога не се ограничават с ревност към други мъже - те ревнуват от всичко, което ти е малко или много скъпо. А с времето стават агресивни.
...забелязваш, че той вади от джоба си калкулатор, за да провери с колко са ви завлекли в ресторанта; мери покупките на контролните везни и ускорява крачка, когато минавате край бижутерски магазин. Не, той не печели лошо и не спестява за нищо, просто вместо да направи комплимент на новите ти сандали, се интересува за цената им. Засега само се интересува. Стиснатите не стават по-щедри в един прекрасен ден, а постепенно се превръщат в още по-големи скръндзи.
...убеждаваш се, че в живота му има десетки такива като теб. Той се кълне, че е загубил ума си по теб, и в същото време си гука по телефона с друга, целува трета, кани на танц четвърта, уговаря се за обяд с пета и т.н. Харесва му да флиртува, той обича жените изобщо и си признава, че не е готов за моногамни отношения. Женкар - това е пожизнена диагноза.
Ти щедро си инвестирала в тези отношения собствените си душевни сили и се надяваш на взаимност? Сюжетът обаче се развива не по твоя сценарий.
