Ако в едно семейство има финансови проблеми, това изключително негативно влияе на детето.
Родителите икономисват от всичко, постоянно са притеснени за пари, разделят хората на бедни и богати. Всичко това се предава на деца, които също растат твърде тревожни и и боящи се от собствените си грешки.
Това им пречи да живеят, да изграждат кариера и да постигат успехи.
Личността на детето се формира в семейството.
Родителите залагат у него определено отношение към живота и хората наоколо, принципите, от които ще се ръководи в живота си.
Но често несъзнателно формираме в него това, от което искаме да се отървем, например, от навика на бедността.
Култура на бедността
Още през 1966 г. се появява теорията за “култура на бедността”, която твърди, че децата от бедни семейства са обречени на бедност: когато пораснат те също ще бъдат изправени пред безработица, престъпност и бедност защото са възпитани в лоша обстановка и са приели грешния подход към живота от своите родители.
Мнозина посрещат тази теория враждебно: оказва се, че бедността е клеймо. Ако сте родени в бедно семейство, живеещо от обезщетения, вие сте обречени също да живеете в бедност и от социални помощи. Но има и ясни примери, които опровергават тази теория.
Някои от тези съображения налагат идеята да се помогне на бедните, за да се измъкнат децата от капана на бедността.
Бедността се отразява на психиката
Учени от Масачузетския университет в свое изследване потвърдиха, че бедността се предава по наследство. Само че механизмът на предаване е малко по-сложен: постоянният недостиг на пари в семейството и стреса у възрастните се отразява на психологическото състояние на детето.
Психични проблеми след това развалят бъдещето му.
Възрастните, принадлежащи към социално уязвими групи от населението, са обект на различни емоционални разстройства. На първо място – високо ниво на стрес и тревожност, които са свързани с осъзнаването на собственото им неблагополучие.
Те също така твърде много се страхуват от стереотипите и мнението на другите: те могат да се провалят, когато видят, че другите не вярват в способностите им.
Учените смятат, че родителите неволно формират у децата си същите черти на характера. Дори ако в бъдеще децата са в състояние да изградят здраво, проспериращо семейството, те също ще се притесняват и ще бъдат непродуктивни на работа поради притеснения за статуса си.
Петгодишно дете знае кой е беден и кой е богат
Децата достатъчно рано да започват да разбират какво е социален статус и какви са стереотипите. Това води до емоционално напрежение.
Още на пет години децата разбират, че има “бедни хора” и могат да опишат тази социална група. В същото време децата от семейства от средната класа, описващи “бедните хора”, по-често използват думи като “мръсни”, “алчни” и други подобни стереотипи.
Децата от бедни семейства по- често говорят за това как живеят бедните, проявявайки състрадание към тях, от което става ясно, че самите те се признават като част от тази група, или в близост до нея.
Първокласници на възраст 6-7 години са уверени, че техните връстници от бедни семейства се учат по-зле.
Друго проучване показва също, че според децата техните връстници от бедни семейства имат по-малко възможности да реализират мечтите си.
Децата се страхуват от осъждане
Вторият показател е това, че децата от семейства в неравностойно положение попиват тревогата на родителите си, те също се страхуват от стереотипите. За това няма много доказателства, но проучване показва, че децата от бедни семейства предпочитат да бъдат приятели с децата, принадлежащи към същата социална прослойка.
Своят избор те обясняват с факта, че в такъв случай техните приятели няма да ги оценяват по това как изглеждат, какво говорят и какво имат.
Учените смятат, че тревожност и страх от стереотипите се формира при децата и в по-ранна възраст – около 3 години, обаче, да се докаже това са необходими повече изследвания.
Децата се оказват в капана на бедността
По този начин децата от бедни семейства биват изправени пред психологически бариери за здравословен и пълноценен живот.
Може би това частично се потвърждава от резултатите на други изследвания, които са установили, че на възраст 12-13 години у децата от бедни семейства, кората на главния мозък в области, отговорни за способността за учене, е по-тънка от тази на другите деца.
За да се избегнат последствията на психологическите нагласи и разстройства, заложени в детството, учителите и родителите трябва да променят стереотипите за бедност, а правителствени служби да помогнат на децата така, че те да не попаднат в ситуации, в които да се чувстват по-зле от другите.
