За последните десет-петнадесет години подходът ни към възпитанието се промени доста. Нашите родители ни учеха на скромност и сдържаност - не бе прието да изтъкваш талантите си или да рекламираш навиците си.
Авторите на новите книги по възпитание говорят за необходимостта децата да бъдат приучвани към самоуважение и висока самооценка, за да са лидери в средата на връстниците си. А и ние сами разбираме, че в днешно време тези качества са неотменими елементи на успеха и искрено желаем да ги култивираме у децата си.
Всичко започва още от раждането на човека. Стремежът към лидерство е една от проявите на егоцентризма, с който идват на бял свят всички здрави деца. Задачата на големите е да помогнат на малчуганите да намерят деликатния баланс, когато самооценката и самоуважението стават важни съставки на емоционалната нагласа, но не заглушават здравата самокритика и стремежа към самоусъвършенстване.
Лидерските заложби у детето трябва да се култивират от най-ранна възраст - да го хвалим за успехите му, да го окуражаваме при среща с препятствия, да го подкрепяме в моменти на неуспех и да проявяваме доверие. Не забравяйте, че именно вкъщи се случват първите и много важни победи и поражения на детето. Неговата способност да убеждава и да буди възхищение, умението му да приема поражението или горчивата вест с достойнство се залагат и формират от родителите. Следователно родителите са длъжни не само да се наслаждават заедно с детето на неговите победи, но и да го научат да губи, без да изпитва при това усещане за трагичен провал или позорно поражение.
Помнете!
Ако родителите драматизират всяко незначително произшествие, най-вероятно детето ще порасне тревожно, неуверено в себе си, ще изпитва неловкост като оратор, политик или създател на произведения на изкуството.
Всеки провал на малчугана - истински или мним, трябва да бъде подкрепян от предложение за повтаряне на опита, за поправяне на грешката.
Окуражаването е акт на дружелюбие и грижовност и то не бива да бъде превръщано в деспотично заповядване още сега опитът да бъде повторен, в заплаха.
Съставките на лидерството - самоуважението и вярата в собствените сили - приличат на надуваема топка. Ако я пренапомпате, тя ще се пръсне. Ако въздухът е недостатъчно, топката няма да отскача весело от асфалта.
Ако вие сте разочаровани от детето си, то непременно ще почувства това - и вярата в собствените му сили ще бъде подкопана. Приемете детето си победител и победен, силно и слабо - тогава неговите шансове да стане лидер многократно ще се увеличат.
Откъде започва всичко
Битува мнението, че лидерството започва от състезанието. “Кой най-бързо ще си изяде попарата?”, “Кой ще измие най-добре чиниите?” - тези игри е добре да се организират с връстници на детето, но не и с братята и сестрите или братовчедите, защото отношенията вътре в семейството и така са обременени от силни чувства - ревност, завист, стаени обиди... На загубилия не му се карат, не му се присмиват. Избягвайте също и наградите за това, кой “пръв си е изял попарата” и “най-добре е измил чиниите”. В този случай е достатъчна топлата похвала. Мъдрите възрастни не принизяват успеха на лидера. Но и не изтъкват постиженията му.
Какъв е той
Детето лидер лесно може да бъде разпознато сред връстниците си още на тригодишна възраст. Другите деца като че ли се лепят към него. В повечето случаи малкият лидер е активен и жизнерадостен. Той е инициатор и водач в подвижните игри. Възпитателите го намират за чаровен и често му поверяват почетни задачи. Лидерите винаги са на показ, греят с ослепителна усмивка и с всеки изминал ден сякаш все по-силно осъзнават популярността си .Обикновено децата лидери успешно манипулират околните - и връстниците си, и възрастните. Когато пораснат, те стават диктатори на модата в своето обкръжение.
Енергията на малките лидери трябва тактично да се насочва в съзидателно русло. Трябва да им се помага да усъвършенстват добрите си качества и да изкореняват лошите си наклонности - защото именно лидерите най-често стават предводители на младежки банди или хулиганстващи групи. Постарайте се детето да разбере, че да бъдеш лидер означава да поемеш върху себе си отговорност не само за себе си, но и за околните.
Научете малчугана да приема критика
За добрия лидер е важно да приема критиката без усещане на срам и мъка. Затова критиката трябва да бъде умна, конструктивна, насочена срещу недостатъците, а не към унижаване на достойнството на детето. Критикувайки, не подрязвайте крилата на малчуганите, не ги обезверявайте в собствените им сили.
Заварвайки кухнята в ужасен вид, не бързайте да се карате на дъщеря си - попитайте я какво се е опитвала да приготви, похвалете я за самостоятелността й, предложете й помощ.
Детето трябва да се научи да оценява реално постъпките и постиженията си. Ако хлапето няма музикален слух, не е нужно да го молите да пее пред гостите ви и преувеличено да хвалите изпълнението му. “Прехвалените” деца губят ориентирите си, тяхното самолюбие се развива непропорционално на природните им дадености, те очакват похвали от връстниците си, а получават освиркване и насмешка. Родителите, които дават завишена оценка на постиженията на отрочетата си, им правят лоша услуга.
Колкото по-неоправдано е надута самооценката на детето, толкова по-трудно ще му бъде да се примири с неуспехите си.
Не проектирайте върху детето собствените си очаквания
- Всяко дете си избира своя път. Повярвайте на природата и на наследника си - нека той развива онези качества, които му е дарила природата. Вашата помощ се състои в това, да му бъдете за пример, да му помогнете да си изработи морални ценности, да го подкрепяте и окуражавате.
- Ако природата е създала детето ви стеснително и тихо, това съвсем не означава, че го е ощетила. Напротив! Неговият дар е да наблюдава, да размишлява, да съзерцава. Ако малчуганът избира по-тихо или по-усамотено място в живота, това означава, че той цени най-много спокойните радости на битието.
- Всяко дете, което може само да реши с какво да се занимава, с кого да дружи, как да прекарва свободното си време, притежава достатъчно твърдост и стремеж към свобода. Лидерството не означава да тичаш пред локомотива. Истинското лидерство е да вървиш по своя път, привличайки към себе си онези, които искаш да бъдат твои спътници. За някои това са тълпа почитатели. На други им стига един-единствен приятел.
- Ако вашето дете не се стреми да бъде начело, да е винаги и във всичко първо, а иска да остава в сянка, не го хокайте, не го съжалявайте и не го критикувайте. Вгледайте се в него по-внимателно и разберете какво му доставя особено удоволствие. Създайте на детето условия да развие максимално навиците си в онази област, в която иска да преуспее.
- Всеки човек още в детството си определя какво е най-важно за него. Някои искат да бъдат богати и известни. А за други най-голямата ценност е спокойствието и времето за четене и любуване на природата.
Истинският лидер...
...усърдно развива силните си страни, знае как да блесне със своите таланти пред връстниците си и възрастните;
...умее беззлобно да се надсмива над недостатъците си и да извлича от тях максимална полза. За целта детето трябва да се научи заедно с вас да се смее от сърце на незначителните си грешки и да не приема критиката по свой адрес болезнено. Хуморът в семейството е най-доброто лекарство срещу неувереността и другата крайност - излишната самоувереност;
...умее да увлича след себе си връстниците си;
...уверено общува със зрели и по-възрастни от него хора;
