Специалисти твърдят, че местната храна е най-полезна за нашето тяло. Тъй като точно тя съдържа онези елементи, от които се нуждае местното население.
Затова мнозина избират да консумират храни, характерни за нашите ширини, не само за да насърчават българското производство, ами и тъй като смятат, че към тях са по-приспособени. Поради това организмът усвоява полезните им вещества по-лесно, в сравнение с тези във вносните продукти, които идват от другия край на света.
Ути Бъчваров например е от онези хора, които предпочитат да не прекаляват с киноата, годжи берито и така нататък, тъй като в дългогодишен план те не са доказали своята сходност с нашия нгенетичен код. Още повече, има много български храни, които могат успешно да заместят всеки един от модерните суперпродукти. Просото например е новата киноа, а шипката има повече витамин C от годжи берито.
Те, разбира се, не виреят единствено в България. Някои се срещат в цяла Европа, даже в Азия. Важното обаче е, че са познати на народа ни от векове и са култивирани на българска земя. Кои са те, вижте по-нататък.
Годжи берито удължава живота, скъпо е, а качествено трудно се намира – само в специализираните биомагазини. Да, ама не – това е заблуда, тъй като годжи бери расте сводобно в природата и в някои райони на България. Няма как да не сте го виждали – храстите с малки червени плодчета край пътя или в гората. Това е то – годжи бери. Но у нас по-често му казваме мерджан. Доста прилича на шипката. Оказва се - не само външно.
Да, годжи берито може и да съдържа повече фибри, калий и омега-3, но шипката безспорно го “удря в земята” по количество на витамин C. С 20 мг на 100 г плод, годжи берито безпорно губи битката с шипката и нейните 200 мг на 100 г.
В плодовете на шипката се съдържат и почти всички останали витамини — Р, В, Е, К, както и каротин. Затова растението помага при много различни състояния – анемия, маточни кръвотечения, камъни в пикочните пътища, атеросклероза, лекува различни инфекции, скарлатина, пневмония и т.н. И така безспорно превъзхожда годжи берито. Плодовете ѝ се ядат предимно сушени. От тях се приготвя чай, а маслото от шипка подмладява кожата и изглажда бръчките.
Малки лилави плодчета, подобни на боровинки, но с големината на дребни череши – така изглежда акай берито, което често се използва за украса на десерти по някои изискани ресторанти. Продава се скъпо и в онлайн магазините за суперхрани. Расте в Бразилия, но успешно би могло да се замени с друг мощен антиоксидант, който обаче вирее без проблеми в България – нарът.
Диетолози и лекари казват, че редовният прием на прясно изцеден сок от нар би могъл да спре развитието на атеросклерозата, тъй като 30 мл сок от нар съдържа 3 пъти повече антиоксиданти от същото количество червено вино. Неслучайно нарът е част от арабската, тибетската, и разбира се, българската народна медицина. Едно време го използвали при лечение на треска, туберколоза, кашлица, скорбут, бъбречна криза и т.н. заради противовъзпалителното, антисептично, диуретично и обезболяващо действие.
И ако всичко това не ви стига, изследователи казват и още, че една чаша сок от нар се равнява на едно хапче виагра.
Повечето хора наричат едамаме самото зърно, но това всъщност е име на ястие, което се приготвя от него. Малките зелени бобчета, които напоследък често намираме в модерните салати, са семената на сорт японска соя. Шушулките обаче, които приличат на тези на граха, са груби и не се ядат. Освен хрупкави и вкусни зелените бобчета на японската соя са богати на фибри и се препоръчват при диети и проблеми с щитовидната жлеза.
За същото помага и баклата. Освен това при нея се ядат и семената, и шушулките. Баклата съдържа много белтъчини, което я прави и добър заместител на месото, витамини, минерали, целулоза – все съставки, които има и в едамамето.
Освен това тя има и допълнителен ефект - зарежда тялото с енергия и дори се препоръчва като заместител на кафето. Заради тонизиращото ѝ действие, не се препоръчва консумацията на бакла след 17,00 ч – особено при хора с проблеми със съня.
Тученица, коприва и левурда вместо спирулина
В България мнозина смятат тученицата за плевел. Плевел, ама колко да е плевел, след като съдържа 3 пъти повече омега-3 мастни киселини от рибата и 7-8 пъти повече витамин C от цитрусите?
Тученицата помага за подобряване на зрението, цери диабет, предпазва от инфаркти, от рак и затова в много страни е култивирана и се продава по-скъпо и от гроздето. Има я почти във всеки селски двор – расте непрекъснато, разпространява се сама, затова често става храна за кокошките. Няма лошо – нали после ние ядем яйцата. Но е добре да се знае, че тученицата е пълноценна храна и за хората. Има безброй рецепти, в които се използва вместо лапад и спанак, но най-полезна е сурова – на салата, подправена на вкус. А като споменахме лапада – той също е една от българските суперхрани. Лечители го наричат протеиновият крал, защото може да замести дори месото в менюто.
Изследване на български учени през 1948 г. установява, че сокът от леворда има силно антимикробно действие. Освен това той сваля холестерола, разширява кръвоносните съдове, предпазва от сърдечносъдови заболявания. Левурдата е така нареченият див чесън или мечи лук. Отлична добавка към всяко ястие с пролетни зелении – киселец, коприва, лапад, че и тученица. Листата ѝ са досущ като тези на момината сълза, но е много важно да не се объркат с нея, защото тези на красивото цвете са отровни.
Копривата също е могъщо средство за предпазване от заболявания. Съдържа десетки полезни хранителни вещества и витамини, затова масово присъства в рецептите на Ванга, на Петър Димков и в народната медицина като цяло.
Всяко едно от трите растения може да съперничи с водораслото спирулина. Тя съдържа калий, желязо, магнезий, цинк, манган – все елементи, които има и в тях. Освен това спирулината на прах има изключително неприятен вкус, а с една копривена чорба или салата от сочна тученица може да си доставите истинско гастрономическо удоволствие. Предлага се и спирулина на таблетки – 300 броя по 500 мг са над 30 лв.
Освен че е пет пъти по-евтино, просото съдържа почти същото количество фибри и белтъчини колкото има и в киноата. Само че тя расте предимно в Андите, а то се среща масово по нашите ширини.
Въпреки че за родината на просото се счита Индия, то е успешно култивирано и в много други райони на света, включително и в България - от поне хиляда години.
Зрънцата на просото съдържат повече силиций от всички житни култури, но трябва да се ядат белени, защото така полезните вещества се усвояват по-лесно от организма.
Всичко това прави просото не само идеална храна за птички, ами и за хора. Неслучайно то е важна част от личната диета на Анджелина Джоли – дори тя го предпочела пред киноата.
Петмез от грозде и черници вместо кленов сироп
Петмез може да се направи и от други плодове, богати на захар, но този от грозде е най-полезен. И най-сладък. Затова отлично замества вносния – предимно канадски, кленов сироп.
В гроздето се съдържат много органични киселини - ябълчна, винена, лимонена, янтарна, фосфорна, които стимулират обмяната на веществата в организма, затова гроздето и петмезът се препоръчват при запек, при липсва на апетит, чернодробни и жлъчни възпаления. Препоръчва се и при високо кръвно, подагра, атеросклероза и след инфаркт.
Петмезът представлява изварен до сгъстяване, гъст и тъмен сироп. Прави се и от захарно цвекло – тогава се нарича меласа и може да замести захарта. Но по-здравословни са петмезите от грозде, сини сливи, рожкови или черници. Последният вид се препоръчва и от д-р Георги Гайдурков. Според китайските легенди черниците са ключът към дълголетието. Лекували всичко от зъбобол през диабет до бъбречна недостатъчност. Можели да върнат зрението на слепец. В България черницата се среща масово - предимно саморасли дръвчета покрай реки, край шосето или по горите на по-ниска надморска височина.
Стевията също се отглежда култивирана на места в България, но рожковите се срещат по-често. Сушените шушулки на дървото са се стривали за подсладител много преди да се появят захарната тръстика и цвекло. Освен качествата му на здравословен кулинарен продукт, древните цивилизации са открили и свойството на рожкова да лекува. Още в Древен Египет са смесвали шушулки на рожков с овесена каша, мед и восък срещу диария, а през I век Дискоридис пише, че рожковът действа добре за облекчаване на болки в стомаха и проблеми с храносмилането. Днес е известно също, че растението помага при гадене, повръщане и стомашно разстройство.
За стевията също се изписаха много суперлативи през последните години. Билката наистина съдържа куп полезни вещества, но напоследък се появиха теории, че може да има токсично и канцерогенно действие. Затова стевията е забранена за използване в някои държави.
Пчелен прашец вместо корен от мака
Перуанският женшен, или коренът от мака, който се продава на прах, е една от най-модерните хранителни добавки в биомагазините днес. Казват, че така повишава физическата издръжливост, че можел да замести дори вредните анаболни стероиди. Полезен е за всички органи, лекува хроничната умора, дори хормоналния дисбаланс, защото е богат на калий, калций, йод, магнезий и т.н.
А пчелният прашец съдържа тези и абсолютно всички останали полезни за организма химични елементи, витамини и минерали. Затова той безспорно прехъзхожда маката по полезно действие. В него има повече аминокиселини, отколкото в сиренето и яйцата, повече протеини, отколкото в месото.
Също не е много евтин, защото на пчелата ѝ трябва около месец целодневна работа, за да събере количество за една чаена лъжичка. Такава е препоръчителната дневна доза за прием при възрастен човек.
И маката, и прашецът може да се добавят към здравословни шейкове или да се приемат всекидневно със сутрешната закуска.
