От гледище на традиционната медицина се лекуват: високо кръвно, атеросклероза, грип и подобни на него заболявания.
2 ОПАСНИ МОМЕНТИ
Има известна опасност да се обърка с момината сълза и есенния минзухар, но има надеждни признаци да се различи – основно аромата на чесън.
Не е препоръчително да се взема при гастрит, язва, ниско кръвно.
3 КЪДЕ РАСТЕ У НАС И ПО СВЕТА?
В горите и овразите на Европа, Кавказ и Мала Азия, Сибир и Далечния Изток; среща се и в Северна Америка.
сем.: Кремови (Lilaceae),
род и вид: Allium ursinum L.
имена: Левурда, мечи лук, див чесън; лук медвежий, черемша, (рус., като така наричат още и победния лук); ramsons, wild garlik (англ.); Bärenlauch (нем.)
ВИД И ОСОБЕНОСТИ.
ОБЩИ СВЕДЕНИЯ:
Листата на левурдата , които обикновено се събират пролетно време, по време на цъфтежа, се използват като храна и влизат в състава на салати и други блюда. Луковиците са малки и не се използват за храна, въпреки че не са отровни и не биха навредили. На вкус листата напомнят на лук или чесън, много са богати на витамин С – около 10 пъти повече от цитрусовите плодове
Особено популярна е левурдата в Сибир и Далечния Изток, в Германия, в корейската и китайската кухня.. В западната част на Русия и Украйна левурдата се използва по-рядко. Не е много използвана и у нас. В Западна Европа е разпространена, в частност в Австрия и Германия, където е известна под името Bärenlauch (в превод – мечи лук). В немския град Ебербах (на река Некар) всяка година се провеждат редица мероприятия под името “Eberbacher Bärlauchtage”, посветени на левурдата и кулинарното и използване. В Германия пекат и хляб и кифли с левурда, използват я в горещи ястия.
Левурдата е древно лекарствено растение, известно още на германците, келтите и римляните…
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:
В горите и овразите на Европа, Кавказ и Мала Азия, Сибир и Далечния Изток; среща се и в Северна Америка.
Расте предимно по сенчести гори и речните долини, по-рядко се култивира като градински растение. Някъде се отглежда и като културно растение. Размножава се посредством семена, по-рядко и от луковица.
У нас се среща из сенчестите широколистни гори и в планините до 1200м., в цялата страна.
ОПИСАНИЕ:
Многогодишно тревисто растение, излъчващо чеснова миризма, с високо до 40 см тристенно стъбло, обхванато в основата от листните влагалища. Луковицата е продълговата, покрита с ципеста обвивка. Листата са 2, излизащи от основата на стъблото, елиптично ланцетни, с дълги 5-20 см дръжки. Цветовете са бели, събрани в рехав полукълбест сенник на върха на стъблото.
СЪСТАВ И ДЕЙСТВИЕ
ЦЯЛОТО РАСТЕНИЕ СЪДЪРЖА до 0,07% етерично масло, в чийто състав влизат винилсулфид, дивинил-сулфид и др., слизести вещества, минерални соли, захари. Количеството витамин С в листата достига 750 мг., а в луковиците – 100 мг. Има силно фитонцидно действие, по-силно от на хряна и на чесъна.
Ето по-подробна схема на състава:
Левурдата е много полезна – тя съдържа много витамини (например, в нейните листа витамин С е 3 пъти повече отколкото при зеления лук), а така също съдържа богат комплекс от минерални соли, органични киселини, етерични масла, фитонциди и множество полезни за човека вещества.
Ето средните стойности на някои от биологично активните вещества, съдържащи се в левурдата за 100 гр. продукт:
Вода – 89 гр.
Белтъчини – 2,4 гр.
Мазнини – 0,1 гр.
Въглехидрати – 7,1 гр.
Моно и дизахариди – 6,1 гр.
Целулоза – 1,0 гр.
Нишесте – следи
Органични киселини – 0,1 гр.
Пепел – 1,1 гр.
Бета каротин – 4,2 мг.
Витамин С – 100 мг
Витамин В1 – 0,03 мг
Витамин В2 – 0,13 мг
Витамин В9 – 40 мг
Витамин РР – 0,47 мг
Калории – 36 ккал
По групи целебното действие на левурдата е:
Антихелминтно; антиастматично; антихолестерично; антисептично; антиспазмолитично; астрингентно; диафуретично, диуретично; хипоте-нзивно; стимулативно; тонизиращо, жлъчегонно, слабително, отхрачващо, успокояващо кожата при средно раздразване, съдоразширяващо.
Психологически аспект: Безсъние, виене на свя т, неврастения подтиснатост, усилва паметта.
Ендокринно регулиране: щитовидна жлеза.
Имунорегулиращ ефект: (гнойно възпаление на ухото); устойчивост на вирусни заболявания (главно на предавани по въздушно-капков път – грип, включително и птичия грип), отит
Ставни заболявания: ревматизъм (цялата група ревматични заболявания).
Дихателна система: астма, туберкулоза, бронхит, пневмония, хрема, кашлица (и в тежките и форми – например застаряла кашлица), ангина.
Храносмилателна система: засилва апетита (стимулира отделянето на стомашен сок и жлъчка), глистогонно, авитаминоза, диспепсия, запек, подуване на корема; помага и при стомашно-чревни инфекции – коремен тиф, холера, дизентерия.
Сърдечно-съдови болести: Разширява кръвоносните съдове и препятства отлагането на холестерол върху стените им. Усилва сърдечните съкращения и забавя сърдечния ритъм. Това обуславя целебния ефект при следните болести: хипертония, атеросклероза, коронарна болест на сърцето, аритмия. Левурдата е едно от най-силните кръвоочистителни средства.
Кожни заболявания: кожни обриви и лишеи, дерматомикози, косопад. Унищожава различните стрептококи и стафилококи.
При отравяне: със соли на тежки метали, в частност на живака и оловото.
При рани: от натъртено и ударено
ЗА ЛЕЧЕНИЕ се използват луковиците и изобщо – цялото растение. Луковиците се вадят през юни-август, след узряването на семената. Цялото растение притежава силно противомикробно (бактерицидно и бактериостатично), противоглистно и противосклерозно действие. Прилага се за лечение при бяло течение (причинено от бацили Трихомонас вагиналис), атеросклероза, високо кръвно налягане, глисти, чернодробни страдания. Използува се още при застаряла и неизлекувана кашлица, за профилактика на грипа, при катари на дихателните пътища, гнойни процеси в белия дроб, при ангини, коклюш, бронхит, задух, астма. С богатото съдържание на витамин С противодейства на скорбута.
РЕЦЕПТИ – ЗДРАВЕ:
Вътрешна употреба: една кафяна лъжичка счукани луковици се киснат 1 час в 400 мл вода. Пие се по една винена чаша преди ядене 15-20 минути три пъти дневно. Особено силен е ефекта при ракови заболявания, като при тях терапията е минимум три месеца. Иначе тази рецепта дава над средни резултати и при повечето от останалите групи заболявания.
