Тормозът в училище не е приятно преживяване. За да помогнете, е нужно да разберете как мислят децата и да предприемете действия според темперамента на вашето дете.
Повечето деца не говорят в семейството си за тормоза, който преживяват. Може би се страхуват, че няма да ги вземат на сериозно. Затова следете за нещо, което да ви подскаже - отчуждаване, внезапно отдръпване от иначе любими занимания, охлузвания или други следи от насилие.
Говорете с детето си за училище и приятелите му. Не питайте директно дали някой го тормози, за да не се скрие в „черупка”. Подходете към въпроса индиректно. Споделете как и вие едно време сте имали проблеми с тормоз в училище и как сте се справили. Условно намекнете, че ако и на него/нея се случи, ще помогнете някак.
За да помогнете, трябва да разберете за какво точно става дума. Трябва да сте наясно на какъв точно тормоз е подложено детето ви, за да изберете правилен ответен подход. Можете да се упражнявате като разигравате с роли ситуацията (вие ще трябва да сте хулиганът) и да го напътствате какво да направи.
Според специалисти, има три стъпки, които трябва да се направят. Първо детето трябва говори в очите на хулигана, не да обижда, а да му каже да престане. След това се обръща и си тръгва. Важно е да не се бяга. И трето – да се оплаче на възрастен възможно най-скоро. За тази стъпка е нужно да има към кого да се обърне в училище.
Важно е учителите и педагогическия съветник в училище да са наясно с въпроса. Може и да не го обсъждате в присъствието на детето. При физическо насилие обсъдете и необходимостта от полиция, ако нещата продължат или се влошат.
С разрешението на детето си, помолете по-голям брат/сестра или приятел да го наглежда и да ви докладва. Да знае, че някой се грижи за него, ще създаде увереност у детето ви и ще му помогне да се изправи с кураж срещу тормоза.
Понякога дори да опитвате да помогнете, стресът от неприятните случки в училище може да се отрази зле на емоционалното развитие на детето ви. Ако усетите нещо такова, се консултирайте с професионалист, който да предотврати формирането на трайно психологическо разстройство като ниско самочувствие или депресия.
Вашата подкрепа и спокойствие е най-успешното средство, с което можете да помагате на детето си в подобни ситуации, но помнете, че трябва да погледнете на нещата и от негова гледна точка.
