Проблемът с лошия дъх започва от това, че човек, реагирайки на миризмите на другите, понякога не е в положение да почувства своя собствен мирис, колкото и неприятна да е тя. Някои изследователи смятат, че дамите на генетично ниво дори се опитват по миризмата да определят могат ли да заченат поколение от даден мъж или не.
За никого не е тайна, че лошият дъх в устата може да развали отношенията с околните и да се превърне в сериозен проблем както за успешната работа, така и в личния живот.
Миризмата на сероводород и метил меркаптан (CH3SH) е главният фактор за отблъскващата миризма от устата. Тези две вещества създават условия за развитието на бактерии, които живеят в нашата уста. Това са т.нар. серни съединения и точно тяхната летливост “безпокои носовете” на околните.
Когато количеството бактерии в резултат на кариес или пародонтоза превишават нормата проблемите веднага започват.
Лошият дъх в устата сигнализира за възможни проблеми в различни системи и органи. Това може да бъде патология на стомашно-чревния тракт или ендокринно заболяване (например захарен диабет), но най-често това е знак за проблеми в устната кухина. Затова и първо трябва да се обърнем към стоматолог.
Като правило дъхът от устата се съпровожда със болести на венците, междузъбни джобове, кариеси, налепи по зъбите и зъбен камък. Понякога причините са некачествени зъбни протези и вещества, които предизвикват сухота на лигавицата: алкохол, никотин, някои лекарства.
В междузъбните джобове засядат и се натрупват остатъците храна, които предизвикват гниене, съпроводено с болка, миризма и възпаление. Самостоятелно тези “джобове” не могат да се почистят и затова е необходимо да се обърнем към стоматолог, който да извърши необходимото лечение.
Понякога при отстраняването на зъбния камък, който представлява натрупване на патогенни бактерии, галитозата изчезва. Дезодориращите средства като дъвка и спрей за уста само замаскират проблема, притъпявайки за кратко неприятния дъх.
Ако стоматологът прецени, че причината за лошия дъх не е в устата, той ще ви насочи към друг специалист - ендокринолог или гастроентеролог, които да установят откъде всъщност е проблемът.
