Родината на сакъзчето е Южна Африка. Прародителят на сакъзчето в собствената си среда расте, като леко провиснал храст с ръбести клони, щитовидни, слабо мъхнати, месести листа и розовочервени цветове. Посредством кръстосване с други диворастящи видове се появили нови видове сакъзчета, които и досега се облагородяват.
Сега могат да се намерят висящи и полувисящи сакъзчета с кичести, полукичести или обикновени цветове, някои от които c месести листа. Отделна група сакъзчета са стъпаловидно висящите сортове. Такива са сакъзчетата с обикновени и многобройни цветове, които се самопочистват.
Популярни сортове сакъзчета са "Град Париж", "Огнена каскада" , "Аметист", "Шугар бейби", "Мексиканка" - бяло с червен ръб, едри кичести цветове, висящ, вирее и в полусянка.
Сакъзчето цъфти от април до октомври
За да цъфти обилно сакъзчето задължително трябва да се намира на най-слънчевото възможно място, което може да осигурите.
Най-подходящата пръст за сакъзчето е глинесто - хумусна градинска пръст. Най-добрият състав на почвата за сакъзчета е градинска почва-оборски тор-пясък-перлит = 2:1:1:1.
Младите сакъзчета се засаждат на 20 сантиметра едно от друго.
Чудесен каскаден ефект се получава при засаждането на 5 сакъзчета в сандъче с дължина около 50-60 см.
Сакъзчето се полива често, но без да става задържане на вода в саксията. До края на август се наторява често. Много подходящ за сакъзчета е синия кристалон в дозировка 1-2 гр./л. при всяко поливане.
Прецъфтелите цветове се отстраняват редовно. Ако прецените, че сакъзчетата ви не са достатъчно разклонени през май можете да ги пензирате (да пречупите връхчетата и по този начин да стимулирате разклоняване).По този начин е възможно да забавите цъфтежа с месец.
Презимуване на сакъзчето : Да не се прибират с мокри листа. Преди прибирането се отстраняват повяхналите и жълти листа, орязват се филизите, които са дълги. Оставя се на светло при температура 5°С. Стъпаловидно висящите сортове е по-добре да презимуват като резници. Полива се понякога. През февруари се подрязват до 2-4 колена на зеленото стъбло и се засаждат в нова почва.
Често срещани болести при сакъзчетата: въшки и бели мухи, гниене, мушкатово увяхване. Обикновено не страдат много от вредители, а вкорковяването на долната страна на листата е безобидно за сакъзчето.
Размножаването на сакъзче става с резници от август до края на март, а хибридните сортове чрез семена от декември до януари при температура на почвата 20°С. Резниците много по-лесно се вкореняват директно в почвата, отколкото във вода. Преди да поставите резниците в пръстта ги оставете за няколко часа да изсъхне изрязаното и преди да ги поставите в почва с остър нож срежете отрязаното място на кръст.
Това стимулира образуването на корени. Вкоренител НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА за сакъзчета.
Оформление на сакъзче: Много красиви са розовите висящи сакъзчета и кардиналовочервените, или лилавите, до белите стоящи мушката. За да постигнете "алпийски водопади" слагайте минимум по 5 стръкчета в сандъче с дължина около 50-60 см.
