Доказано е, че незначителни на пръв поглед детайли от съвместния ни живот често стават повод за дрязги, разправии или дори раздели.
Например, когато сте се запознали, сте били привлекателна и забавна млада жена, но с годините сте се превърнали в мърмореща повлекана -естествено е партньорът ви да се дразни.
В началото няма да го показва. Постепенно ще започне да му личи. А накрая или ще престане изобщо да ви обръща внимание, или ще ви вдига скандали за щяло и нещяло.
Нищо чудно да се намери друга - сексапилна, интересна, с чувство за хумор. И връзката ви да отиде по дяволите.
Според психолозите съществува жени, за които с ветът е разделен на „у дома" и „навън" .
Когато излизат, са накипрени, усмихнати, умело гримирани. Вкъщи като че ли нарочно обличат най-раздърпаните си стари дрехи, не си дават труда даже да се погледнат в огледалото.
Преди брака (или до момента, в който са сигурни в стабилността на отношенията си с партньора) правят всичко възможно, за изглеждат нагласени като кинозвезди - в повечето случаи успяват. Но решат ли, че мъжът, към когото се „целят", вече е тяхна собственост, се „отпускат", ръководени от доста елементарно умозаключение: „Той си е мой. Какъв е смисълът да се правя на красива?"
Нерядко си въобразяват, че небрежният външен вид е част от домашния уют... Този стереотип на „семейно щастие" - в анцуг и оръфани пантофи, се оказва твърде стабилен, коментират психолозите. Понякога жените цял живот не могат да проумеят, че за мъжа външността им е от изключително значение - независимо дали става дума за съпруга, колежка или случайна позната...
Много се обиждат, когато любимият се заглежда по млади девойки по улиците. Уж небрежно разлиства списания, от страниците на които стоят красавици. Не му омръзва да гледа порнофилми...
Въпреки че но природа силният пол е полигамен, нещата не опират само до това, смятат специалистите.
Обясняват, че жените обичат с ушите си, а мъжете - с очите си. Това е особеност на мъжката психика - първо ги възбуждат визуалните дразнители. Ако сте убедена в любовта на партньора си, не бива да се сърдите за това, че му е приятно да се зазяпва по лъскавите хубавици в журналите или че понякога си пуска еротичен филм. Забележите ли обаче, че интересът му се засилва, приемете го като „червена лампичка" - може би неволно, но сте се запуснали непростимо. Не сте привлекателна за половинката си така, както е било навремето.
Погледите му „встрани" са първият сигнал за опасност.
Вторият (много по-тревожен) се изразява в охладняване към вас, във все по-чести опити да избягва сексуалните контакти помежду ви.
В такъв случай погледнете на себе си отстрани.
Как се обличате?
Не сте ли често рошава и разпасана?
Как ухае тялото ви?
Какво е бельото ви?
От това съвсем не следва, че трябва да се разхождате из кухнята, накипрена във вечерна рокля, на висок ток и щедро напръскана със скъп парфюм...
И все пак съгласете се: лекьосаният пеньоар и миризмата на пот са другата, далеч не по-приемлива крайност.
Красивите бикини и сутиени не са само за да ги сложите, отивайки на доктор. Ако постоянно се мотаете пред мъжа си с комбинезон „страстоубиец", нормално е той да загуби сексуален интерес към вас. Да намери утеха първо в списанията, а после в нещо „живичко", спретнато и чистичко.
Грешите фатално, ако смятате, че семейният живот е едно, а романтичните срещи - съвсем друго. Трайната любов на половинките ни наистина е заради духовния уют, който им създаваме. Но чистото и ароматно тяло, прикритият сексапил, изящните маниери и неподправената загадъчност „държат" мъжете в плен.
