Захранването е много важен момент от развитието на бебето , затова е необходимо да му се отдаде нужното внимание. Съществуват правила, свързани с този процес, които всяка майка трябва да знае.
Детето не трябва да се захранва, преди да е навършило 4 месеца.Много ранното захранване крие рискове от задавяне и попадане на храна в белите дробове, проява на хранителна алергия, внасяне на вредни продукти за детския организъм (нитрати, пестициди и други замърсители) и може да доведе до ранно отбиване.Но по-късното захранване също може да предизвика проблеми – неадекватния внос на хранителни вещества и енергия води до поява на хиповитаминози, на желязодефицитна анемия, дефицит на цинк и други микроелементи, нарушават се нормалните процеси на растеж и развитие. Захранването след 6-ия месец води до създаване на неправилни хранителни навици, децата по-трудно свикват с новите на вкус и консистенция храни и се нарушава развитието на дъвкателния рефлекс.
В началото на захранването детето не трябва да приема продукти, съдържащи глутен (пшенично, ечемично, ръжено или овесено брашна), заради риска от развитие на цьолиакия (непоносимост към глутен). Може да се дават каши, които съдържат брашна от царевица, ориз и безглутенова пшеница. Освен такива храни, детето не трябва да приема и силно алергизиращи като риба, ягоди, домати и портокали, особено при наличие на фамилна обремененост към алергични заболявания, както и храни с високо съдържание на нитрати – спанак, моркови и др. Подходящи само тези, които съдържат белтък от животински произход (месо, мляко).
Въвеждането на нови храни трябва да бъде последователно и постепенно поради факта, че те по-трудно се смилат от млякото и на детето трябва да се даде възможност да се нагоди към тяхното усвояване. Приемът на по-голямо количество храна може да предизвика стомашен дискомфорт или разстройство.
При захранване бебето трябва да бъде здраво. Заболяванията при децата водят до намалена секреция на храносмилателните ензими, което нарушава смилането и усвояването на храната. Ако случаят е такъв, по-добре е временно да се спре даването на нови продукти. След като детето оздравее, те се въвеждат в менюто му доста внимателно и постепенно. Недоносените деца и тези, родени с ниско тегло, се захранват по-късно и след консултация с педиатър.
В началото храната се дава с лъжичка. Започва се с 2 – 3 чаени лъжички като в следващите дни количеството се увеличава и за около 10 дни се достига до цяла порция, която да замести едно кърмене. Следващата нова храна може да се включи в менюто след около двуседмичен интервал.
Ако детето започне да повръща, появат се диария или обрив по тялото, храната, която е предизвикала тези неразположения, не трябва да се предлага на бебето. Също така то не бива да се насилва да приема определен вид продукти, които не харесва. След 3 – 4 дни може отново да му ги предложите или да заместите с друг вид, подходящ за тази възраст. По време на заболяване количеството приети течности трябва да се увеличи и на детето да се дават любимите му храни.
Преди отваряне на готово пюре бурканчето трябва да се измие с чиста вода и сапун и да бъде затоплено в съд с топла вода. При отваряне капачето трябва да изпука. Това е сигурно доказателство, че бурканчето е херметически затворено и храната е стерилна. Не се слага допълнително сол или захар в готовите детски храни. Остатъкът от тях да не се използва при следващо хранене.
За приготвяне на пюрета и сокове се използват зрели, свежи, ненаранени и екологично чисти продукти. Така детето получава качествена храна, богата на витамини. По този начин се избягват рисковете от получаване на храносмилателно разстройство и някои инфекции и интоксикации.
Детето в никакъв случай не трябва да се храни от чиниите на родителите си. Всеки здрав човек може да бъде носител на болестотворни микроорганизми. Да не се допускат мухи и друг вид насекоми до храната на детето. Те могат да са преносители на опасни инфекции.
Бъдете изключително търпеливи и не бързайте докато вашето дете се храни. Разговаряйте с него и поддържайте зрителен контакт.
