През пролетта много от любителите-цветари пресаждат любимите си растения, за да им дадат повече място за растеж, така че да станат по-здрави и по-силни. Сигурно и вие си имате изградена рутина на пресаждане, но дали спазвате всички необходими стъпки? Днес ще поговорим повече за правилното пресаждане на цветята .
Нова саксия.
Тя трябва да е поне два размера по-голяма от старата. С други думи от всички страни, включително и дъното, да има поне пръст, а най-добре два, свободно място за нова почва. Ако саксията е употребявана, трябва да се измие добре и да се обезпаразити. Преди пресаждане глинените саксии се накисват, за да поемат вода.
Дренаж.
Желателно е да се добави на дъното на саксията. Това може да са малки камъчета, начупени парчета от керамични саксии или друг материал. Целта на дренажа е да осигури добро оттичане на излишната вода от саксията.
Качествена почвена смес.
Тя гарантира здрави цветя, обеззаразена е и е обогатена с бавно разградими торове. Почвата е един от трите елемента, чрез които най-често се пренасят гъбни болести и други вредители.
Ножица и ръкавици
Тези инструментни се използват по желание, а също и нож.
Ето как се прави пресаждането стъпка по стъпка
1. "Новият дом" трябва да има дренажни отвори.
В повечето случаи дупчиците за оттичане на водата на дъното на пластмасовите саксии само са очертани. Наше задължение е да ги пробием. Дори ако фабричните са малко, трябва да направим нови. Най-лесно това става с помощта на бормашина, нагорещено желязо или остро шило.
2. Следва поставяне на дренаж на дъното.
Слоят зависи от големината на саксията.
3. Саксията се пълни с предварително навлажнен субстрат повече от половината.
В центъра се оформя ямка с диаметър приблизително равен на този на старата саксия. Притиска се леко от всички страни.
4. Цветето се вади внимателно от старата саксия.
Това става лесно, ако саксията се притисне леко така, че почвата да се отлепи от стените й. След това с едната ръка се придържа цветето заедно с почвената буца, а с другата се отстранява саксията. Ако през отворите на дъното са излези корени, може да се изрежат, но е по-добре да се запазят.
5. Почвата около корените не се разбутва.
Тя се поставя в неразрушено състояние във вече подготвената ямка в новата саксия.
6. Засаждане на новото място
След позиционирането на цветето, новият субстрат около корените се притиска леко и, ако е необходимо, се добавя още. Важно е кореновата шийка да е на същото ниво, както в старата саксия. Освен това почвата да е на няколко сантиметра под ръба на саксията, за да има възможност за поливане.
7. Последната стъпка е поливката.
След пресаждане цветето малко или много е подложено на стрес. За да се избегнат неприятни последици, е необходимо да се поддържа подходяща влажност на почвата и да се пази от преки слънчеви лъчи. Новопресадените цветя се поливат, когато повърхностният слой почва засъхне и не се подхранват през следващия месец.
В зависимост от това коя част на света и съответно кои микрорайони обитават естествено, всички цветя си имат някои по-специални изисквания към температура, влага и почва.
Например орхидеята фаленопсис със своите фотосинтезиращи корени няма да се чувства добре в почва с непрозрачна саксия вместо в кори или мъх.
Азалията пък ще загине бавно, ако почвата й не е кисела. Примери можем да дадем още много. Затова е важно да съобразим свойствата на почвата с изискванията на цветето, което ще пресаждаме.
Повечето цветя се приспособяват добре, но това не означава, че нямат предпочитания. Основното и най-важно правило е да се балансира между почвената влага и въздуха. Затова в литературата се говори за процент от ППВ (пределна полска влажност).
Установено е, че болшинството от културно отглежданите растения се развиват най-добре при влажност между 60 и 85%. Останалото е въздух.
Предимства и недостатъци на готовите смески
Качествените готови смеси са съставени най-вече от торф, кокосови влакна, а вече и от бавно разградими торове. Такъв микс е подходящ за всякакви цветя. Естествено, трябва да се съобрази и рН-то според изискванията на конкретното цвете. Предимствата на един такъв субстрат са добра влагозадържаща способност, но в същото време и възможност за аериране на кореновата система. Той е лек и порьозен, позволява лесно развитие на младите коренчета.
Недостатъците са бързо пресъхване и свиване, в много случаи хранителните вещества се изчерпват прекалено бързо (ако няма добавени торове), има свойството да задържа излишната вода като гъба. За да подобрим или обогатим един такъв субстрат според нуждите си, е достатъчно да добавим например обикновена градинска почва, пясък, биохумус от калифорнийски червеи, компост, перлит или вермикулит и др.
Независимо какво добавяме, сместа трябва да стане еднородна и да се навлажни добре преди пресаждането. Добавянето на бавноразградими торове (ако липсват) е желателно. Те освобождават хранителни вещества за период от 6 и повече месеца в зависимост от влажността и температурата.
