Как се лекува анорексията
Много засегнати не преживяват хранителните си смущения като проблем, особено когато водят до намаляване на теглото. Те не страдат. Рестриктивните диети, пристъпите на преяждане и/или повръщане се възприемат като възможност за себеутвърждаване и/или намаляване на напрежението. Игнорират се предупрежденията, а предложението да се лекуват се приема като нарушаване на личната територия. Едва когато негативните аспекти на симптоматиката станат очевидни и за самите засегнати, възниква усещане за страдание. Пътят към успешната терапия включва признаването на собственото безсилие и отказ от мнимите преимущества на хранителното нарушение. Мотивацията за терапия е амбивалентен, болезнен процес за засегнатите. Изграждането на отношения на взаимно доверие е предпоставка за всяко трайно терапевтично сътрудничество.
Характерна за пациентките с анорексия е неподдаващата се на корекция “натрапливо” погрешна преценка за собственото физическо състояние. Това навежда на мисълта те да бъдат лекувани с ефективни психози невролептици. Желаният ефект обаче не се получава. Очевидно и на неврофармакологично равнище разстройствата на телесната схема при аноректични пациентки трябва да се различават от налудността на психотичните пациенти.
Характерният при пациентките с анорексия и булимия депресивен фон на настроението е повод да се предписват антидепресанти.
В настоящия момент не съществуват изследователски находки, които биха могли да оправдаят медикаментозното лечение на анорексията. Все пак то би могло да е насочено към съпровождащите психични симптоми (напр. тежки депресии).
Предотвратяване на рецидиви.
Дори когато една терапия приключи успешно, в средносрочен план пълното излекуване на хранителното нарушение е по-скоро изключение. Както показват последващите изследвания, при излекуваните пациентки темата хранене и килограми и след години играе значително по-голяма роля, отколкото при здравите жени. Препоръчително е да се има предвид значителната опасност от рецидиви. От медицинска гледна точка е напълно възможен случаен рецидив, било то на диетично поведение или на повръщане. Решаващо е засегнатата да приеме това като повод да потърси причините, водещи до произшествието, и заедно с терапевт, в група за взаимопомощ или сама – обръщайки се например към техниките за постигане на самоувереност – да потърси стратегии за справяне с проблема.
