Игликите са популярни заради ранния си разтеж и учудваща пъстрота. В момента се отглеждат много хибридни сортове. Извесни повече от 400 вида Иглики в различни разцветки – розово, жълто, синьо, червено, лилаво. Има едроцветни сортове на които цвета им достига диаметър 5 см.
Древните скандинавски саги разказват, че в края на дългата и студена зима на земята пристигала младата и красива богиня Фрея. Тя слизала от колесницата си, в която били впрегнати две пухкави котки, и отключвала пролетта. За ключове й служели едни от първите цветя - игликите. И наистина стъбълцата с цветовете приличат на връзка златисти ключета.По нашите земи предвестница на пролетта е Баба Марта. За разлика от Фрея тя е на сериозна възраст и не блести с хубост и благост, но също е избрала игликата,за да извести, че студовете са си заминали. Китка от иглики е затъкната на забрадката й.
Игликата (на латински Primula) е род обхващащ около 400-500 вида многогодишни тревисти растения от семейство Primulaceae. Имат къси нишковидни корени. Стъблата обикновено са изправени, но може и да липсват такива. Листата са захванати в основата на стъблото в розетка. Цъфти от февруари до май. Цветовете са петделни и съставляват право или наведено съцветие на върха на растението, или са единични в центъра на стъблената розетка. Плодът представлява многосеменна кутийка.
Игликата произхожда от умерените зони на северното полукълбо. В България са естествено разпространени 8 вида иглика, 4 от които са защитени видове. В диво състояние се среща из горите и ливадите в предпланинските и планинските райони.
За лечебни цели се използват корените, които имат отхрачващо и диуретично действие.
