Миналата седмица Камелия Тодорова беше изпратена от съквартирантите в шоуто с аплодисменти. Седмица по-рано една от дъщерите й – Рейчъл, сподели в откровено интервю, че майка й е във формата с тайна стратегия.
- О, не, наистина нямах такъв момент. И нещо друго – трябва да ви призная, че дори се чувствам ужасно добре! (смее се) Истината е, че не знаех какво е шоуто, когато влизах в него. Никога не бях участвала в подобно риалити, а и не съм го гледала много. Бях подготвена дотолкова, доколкото знаех, че ще бъда вътре с други хора, които я познавам, я не. Оказа се, че ги познавам по имена, разбира се, не всички, само тези, които са артисти. Всъщност си представях, че още от самото начало ще бъдем при полеви условия – както в лагер, като на екскурзия. И се оказах права. И дрехите, и вещите, които си бях взела, все бяха от първа необходимост. Не са нито за фотосесия, нито за правене на видеоклип, а чисто и просто са нормални и удобни дрехи, с които да се преживява при различни условия. Е, не очаквах, че ще имат само една тоалетна, но… В крайна сметка нищо не ме учуди, защото все пак са ни поканили при определени правила, които ние сме се съгласили да изпълняваме. Игрите много ми харесваха и все се чакаше поредната мисия, защото иначе основен дразнител беше тогава, когато нямахме никаква работа, нищо за вършене. Но аз и в тези моменти си намирах какво да върша, така че не изпадах в нервни кризи, нито пък достигнах до това ниво, до което достигнаха другите.
- До какво ниво?
- До това
да си покажат рогата!
Да използват този доста неграмотен български език, понякога дори вулгарен, циничен. Мисля, че хората, които стигнаха до такава конфронтация, са с малко самочувствие. И, парадирайки с това, че уж имат самочувствие, те бяха много уязвими. Аз не парадирам с това, че имам самочувствие, а просто си го имам. И имам спокойствието да поема всяко предизвикателство.
- И все пак изразихте изненада, че именно вие напускате Къщата… Защо?
- О, да, ами на мен ми се седеше още (усмихва се). Просто исках да наблюдавам какво ще се случва още във всичките тия игри. Беше ми наистина интересно до какъв мащаб, до каква крайност, ще стигнат скандалите, защото с всеки изминал ден се намираше вариант да ескалира всичкото това. Много от обитателите на Къщата се изнервиха с приближаването на края на играта. А това, че някои си формираха някакви групички, не ги спасяваше, тъй като всеки трябва все пак да се бори поединично. Те не бяха си изградили никаква стратегия, защото, всъщност, и да изградиш предварително такава, никога след това не можеш да я осъществиш, тъй като не знаеш с какви хора ще бъдеш. Всичко се прави на място. Опознаването на хората вътре не става със скандали, а с добро наблюдение.
- А какво правеха според вас останалите съквартиранти, докато вие сте наблюдавали отстрани характерите, маниерите, навиците им?
- Те наблюдаваха кой какви гащи носи, защо ходел да се мие, защо не се къпе и т.н. И колко пъти влиза в тоалетната! Вместо да се интересуват от самия човек, от това какво представлява. И всичко това се случи, просто защото въпросните хора нямат никаква дисциплина, нито мярка… Все пак, когато сме живели в социалистическото общество, ние живеехме все пак с много по-голяма дисциплина – и като общество. И това показва колко добре се развива демокрацията у нас…
- Да не ви липсва социализмът?
- Не, не, чисто и просто нашата криворазбрана демокрация е без дисциплина, без план, без програма, без цел, един хаос. И този, външният хаос, е по-голям и по-широк, докато в Къщата всичко е концентрирано на определените слоеве от населението, примерно. Вижда се ясно какво е равнището – и в културен, и в битов аспект.
- Наскоро говорих с дъщеря ви Рейчъл, седмица преди да напуснете Къщата, и тя сподели, че сте вътре с тайна стратегия. Каква беше тя?
- Нямам нищо тайно, цялата бях себе си. Моята стратегия се изразяваше в това, че аз исках да проверя себе си… доколко съм в състояние да понеса характерите на всички видове личности. Исках да знам доколко съм стабилна като психика, за да понеса всякакъв вид предизвикателства. Приех условията на Къщата на пълните 100 % и живеех по този начин, за да спечеля. И затова бях разочарована, защото исках да спечеля.
- Казвате, че сте изпълнили на 100 % условията на продуцентите. Да, обаче се оказа, че те не са се съобразили докрай с нещо, за което дори е имало клауза в договора ви?! Говоря за това да не ви показват сутрин рано без грим на екран. Те ви показаха! Появиха се веднага и спекулации, че ще съдите шоуто, щом излезете…
- Така е, но, знаете ли, мен това не ме плаши, защото аз бях подготвена за това, че няма как да избягам от такива кадри. Все пак това са камери по 24 часа в денонощието за всеки един и не можеш да избягаш оттам, не можеш да се скриеш…
Колкото до въпросните спекулации, не знам за такова нещо, и не знам моите деца да са правили такова нещо, да са протестирали. И между другото ще ви споделя, че аз наистина най-много от всичко мразя да давам интервюта, но не визирам вас сега. Затова защото понякога, вместо да напишат това, което казвам, си пишат, каквото си искат. Нито е професионално, нито е колегиално, камо ли пък етично. Ето го и резултата от жълтата преса вътре в Къщата!
- Какъв според вас е процентът на хората в Къщата, за които може да се каже, че отговарят на определението VIP?
- Твърде нисък… Някои от личностите вътре просто не са ВИП! Но са направени да изглеждат ВИП персони… Говоря за разни плеймейтки, манекенки, манекен, рападжия и тем подобни,
които никой не познава
Хора, които не са познати дори и само като лица. Въпросът обаче е, че медиите ги разпространяват като личности и решават, че те са звезди, което за мен е странно.
- Как си обяснихте присъствието, а след това и поведението на майката на Албена Вулева – Людмила Захажаева?
- За мен тя чисто и просто е използвана от продуцентите, нищо друго не мога да кажа. Тя е абсолютно ку-ку! С лошо възпитание. Клюкарка, която мога да ви уверя, че със ставането започва да говори и докато не си легне, тя не е спряла да го прави. Аз не знам как Людмила не получава мускулна треска на устата си или на гласните връзки, защото тя наистина не спира да говори! И когато тя се появи просто нямаше, наистина нямаше къде човек да се скрие, да не я слуша! Тя се разхожда с кучето си и си търси слушател. И като не го хване, започва да обикаля – от спалнята в хола, от хола – в кухнята, от кухнята – в градината, и т.н. Завира се там, където има хора, и започва веднага да говори, ей така, наизуст, каквото й падне. Опитва се сякаш да опознава хората със собственото си мнение, което все още не е ясно какво е (смее се).
- Търси си слушател, казвате… По-скоро търсеше жертви! А целта – да свали маските на т.нар. звезди, за да си покажат те истинските лица.
- И донякъде успя… но в същото време тя показа и собствената си маска, защото съвсем не е в полза на нейния личен образ. Както и този на дъщеря й. Защото
ако дъщеря й не беше вътре, тя нямаше да оживее и три дни!
- Може би щяха да я смачкат психически, не физически… макар че видяхме и такова престъпване на правилата – от страна на Тачо, който първо бе изгонен, след което върнат обратно в шоуто, при положение че удари шамар на Зорница Линдарева!
- Да, точно така. Е, да, но и Албена се стремеше това да се случи - да се получи точно такова нарушаване на правилата. И в крайна сметка го получи. Тя се стремеше до такава степен да се изнервят някои, че да се престъпи тази граница, да бъде изгонен. Това я интересуваше, а и тя сама си го каза. А този Тачо защо го върнаха втори път, нямам идея… - може би продуцентите го гласят да спечели формата?! Нямам идея…
- Преди да напуснете Къщата, видяхме и чухме как Маргарита Михнева ви защитаваше с цената на остри словесни дуели именно с Людмила Захажаева! На свой ред майката на Вулева ви определи като „дребнава, скучна и с нецензурен език”.
- Да, ама такъв запис с мен няма! (смее се) Никъде не съм се държала по въпросния начин. Единствено мога да си призная, че съм си позволила да направя два майтапа в Къщата, когато бяхме във фермата, по време на тази мисия. Разказвах вицове и си направих майтап с едно сирене. Оттам нататък слушах мръсни вицове с Въргала, но самата аз не съм разказвала, защото не мога да помня вицове, но ми харесва да слушам.
- Какъв беше майтапът със сиренето?
- На Иво Аръков му беше нещо скучно и аз му казах, че той, вместо толкова да се мъчи, да си намаже сиренце и да накара някой да му направи свирка! (смее се) И това е най-нецензурното, което съм казала!
- Излезли от Къщата казват, че всъщност Иво Аръков буквално проспива шоуто! А и не е трудно да установим истинността на тази ситуация, и въпреки монтажите в предаването…
- Знаете ли, Иво Аръков успя да припокрие изцяло мнението, което имах за него още отпреди влизането си в шоуто. Той не можа да създаде никаква представа за себе си. Не можа да си измисли три думи, с които да се обрисува. Той, че е самотен, е самотен. От друга страна, е и страхлив. Той е несигурен и без капка самочувствие! Какво може да прави един човек, един артист, без самочувствие… та той без това е загинал! Той трябва да си вярва, а за да се харесва, трябва да се обича, да може да обича и другите…
- Имаше ли изказване в Къщата, с което някой от съквартирантите да е успял реално да ви засегне? Да ви удари в емоциите, както се казва…
- Ами… не, не. Единствено избухнах при мисията с генерала и диктатора, които се играеха от Жени и Тачо. Това се случи, когато ние си организирахме своеобразен бунт срещу тях и завладяхме Къщата, никой не знаеше точно правилата на играта. И се ядосах много, когато ни казаха, че сме загубили мисията. Спомням си за нещо подобно – Тачо дойде при мен и ми каза: „Аз те бутнах в затвора, защото ти беше и изглеждаше най-манипулативна”. А пък аз му отвърнах, че това абсолютно не отговаря на истината, защото аз принципно играя по правилата на играта. И после разбрах, че двамата са имали голям проблем с това кого да вкарат в затвора и изобщо как да ни манипулират.
И те ме държаха безпричинно в този затвор
Всички останали започнаха да протестират. А аз, единственото, което направих, е, че изпях във вярната тоналност една песен, само че я преекспонирах малко… Жени намери това за каприз и каза: „Затвора! Това е неуважение!”. И така…, но тя си играеше ролята.
- Словесната експлозия, която се получи между вас и Влади Въргала, също атакува до голяма степен емоциите и спокойствието ви?...
- То даже не беше скандал. Съжалявам, че не са дали никакви кадри преди това. Това беше просто една махмурлийска сутрин за всички мъже. А вече даже беше обяд. Ние разпределяхме храната за уикенда – аз, Данчето и останалите жени. Имаше само направени кюфтета и никаква гарнитура, само една лютеница, която също трябваше да бъде разпределена. И понеже никой не я разпредели, а всеки бъркаше като в кошер, аз го попитах какво точно иска да яде, а той избухна безпричинно. Каза едни емоционални реплики срещу мен, но после дойде и ми се извини. След това повече никога не си позволи да ме нагруби и ми се извиняваше доста дълго време.
- При излизането си споделихте, че искрено ви учудва присъствието на Зорница Линдарева в Къщата на „ВИП брадър”. Казахте за нея: „Вълнува я само да си показва дупето”. В същото време тя се опита да ви атакува с думите, че се държите неадекватно и пиете „някакво хапче за младост”.
- При нея е само показност, нищо друго. Стремежът на такива хора е да направят впечатление, за да станат личности. Само че начинът, който са избрали, не е точен. Колкото до моите хапчета – аз пия всички видове дневни витамини, жен-шен, гинко билоба, омега 3 и т.н. А имах и едно специално хапче, което, в случай, че не ям зеленчуци, мога да пия и него като техен заместител. Аз просто се бях подготвила като за полеви условия. И всъщност моята чанта, в която аз държах тези витамини, се оказа една хубава аптека за целия състав в Къщата. Когато някой искаше нещо, го взимаше от мен.
- Извън „ВИП брадър”, в разговора си с дъщеря ви Рейчъл, тя каза следното: „При връщането на майка ми в България, започнаха да я нападат. Животът й бе под пълен обстрел!”. Как сте се чувствали в този период?
- Аз се върнах през 1990 г.,
подадох документи, с които да се откажа от българското си гражданство
и да си взема немски паспорт. Когато се върнах тук за промоция на следващата година, стана така, че трябваше да се разделя с мъжа си, който ми попречи да си взема и немския паспорт. От друга страна, аз трябваше да чакам две години и половина, за да ми върнат българското гражданство. И тези две години и половина – от 1992 до 1994-95 г., аз бях без гражданство! Когато търсех работа, в джаз клубовете ми казваха, че съм рок певица, а в рок клубовете – че съм джаз певица. Изобщо… в момента, в който човек излезе от играта, дори и за шест месеца, даже и за три, всички те забравят. И всички хора забравят доброто. А всички хора мислят само за лошото. Както казах и сега – в тая Къща хората не мислеха какво е в тяхната чиния, а какво има в тази на другия.
- Навярно сте доста силен човек, при положение че не изпускате контрола над себе си след всичко преживяно, поне не така, че това да става публично достояние…
- За мен беше много поучително, защото този престой там ме направи много по-силна. Това ми изгради търпението, защото аз се научих да бъда много търпелива, аз си бях, но сега в пъти повече. Станах и още по-стриктна. Мен наистина животът ме е научил да бъда дисциплинирана.
- В може би най-емблематичната мисия в тазгодишното издание на „ВИП брадър” – „Комсомолски кули”, вие си взехте кубче „Аз съм алкохоличка”. Защо го направихте?
- За да отвърна така на всички писания по свой адрес през годините на тази тема. Ситуацията е абсурдна и единственият начин да й се отвърне, е този. Винаги съм имала тези странни реакции, защото и още когато пътувах в провинцията, от 2000 г. насам, всеки ме питаше: „Какво да ти донесем в гримьорната? Коняк, водка…?”, а аз отговарях „Не, искам чай и мед, и масло”. „А не искате ли нещо в чая?”, продължаваха с въпросите. Отвръщах: „Не, не искам нищо в чая”. И всички бяха много учудени защо. Защото не пия. Аз просто имам непоносимост към алкохол, което се получи след едно отравяне, което стана през 1993 г. Отрових се от някакъв метил алкохол и от тогава имам непоносимост, не мога да разграждам алкохол, и съответно – няма смисъл да го пия, защото ми става лошо.
- Как се отнасяте към слуховете в живота си до момента? Те не са никак малко…
- Ще ви разкажа един показателен случай – през 1996 година давам интервю на пловдивския „Новинар” за албума си „Привличане”. Правят интервюто в четвъртък, в неделя то излиза, а на първа страница пише:
„Камелия Тодорова е бременна, но не се знае от кого…”
И нито една дума за моя албум! (смее се) Оттогава аз на нищо не мога да се учудя.
- Вие ли споменахте за бременност тогава?
- Не, изобщо тази дума не ми е излизала от устата. Не е ставало дори въпрос за нещо подобно. Но сега ще ви кажа и още един случай – през 2004 г. аз живеех дълго време в Лондон. Отивах на едно участие, в началото на 2005-а, което беше в някакъв български клуб. И там ми показват вестник „24 часа”, в който пише, че „вчера Камелия Тодорова постъпи в „Пирогов” вследствие на чернодробна недостатъчност… и се намира в реанимацията”. И аз… както съм била в реанимация, просто съм станала и съм хвръкнала в Лондон, за да пея(смее се).
- Всъщност как сте със здравето? И преди да влезете в шоуто се написа, че не сте никак добре…
- Нямам никакви проблеми в момента. Добре съм. И най-хубавото за мен в Къщата беше това, че мога всеки ден да спортувам, да се погрижа за тялото си, което в реалния живот ми е по-трудно постижимо заради липсата на време. А там го имах.
- Има ли човек в Къщата в момента, за когото стискате палци да стигне до финала и да спечели риалити формата?
- Не. Не знам кой… Нашата телевизионна аудитория е непредвидима, а всъщност зрителите избират. Ако те си искат Тачо и Жени, ще подкрепят тях… Аз в това шоу разбрах, че колкото си по-стриктен и изпълняваш правилата му, толкова няма да го спечелиш!
- Но историята помни такъв финалист, който е бил позитивен, стриктен, далеч от скандалите и е успявал с такава тактика не само да стигне до финала, но и да спечели накрая – Орлин Павлов!
- Да, има, но той е бил за тогава. Неговият късмет е бил друг, моят е различен(усмихва се).
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
