"Ники, аз те излъгах, когато беше при мен. Не съм варил Ани, а й отрязах главата! Извадих й вътрешностите и я зарових през нощта в парка!"
Това заявява касапинът Станислав Бакърджиев на приятеля си Назиф Ахмед ден преди да бъде арестуван от гръцките власти.
Новите, смразяващи кръвта откровения извергът прави по телефона, който е включен на високоговорител, за да може да чува и жена му Димитрина Борисова. Назиф Ахмед, познат още като Николай Ангелов, е вече в родното си село Скалско и преди няколко дни е разказал всичко на ченгетата за едно от най-бруталните престъпления на десетилетието. След като Станислав споделя набързо новата си версия за нечовешкото злодеяние, през GSM-ма прокънтява пискливия глас на Димитрина:
"Ники, кога за последно видя Ани?".
Разтреперан и шокиран, Николай отговаря: "На 9 април сутринта".
От другата страна на слушалката се чува "Видя ли?" и телефонът се затваря.
На следващата сутрин Сава е арестуван и обвинен за убийството на собственото си детенце, а Димитрина, че е създала предпоставки за това.
Неофициално източници, близки до разследването, разкриха пред "България Днес" необявената и фрапираща информация.
Разпитите вече са приключили, като Назиф Ахмед е разказал в 9 страници зловещата история за бруталното детеубийство. На два пъти 27-годишният младеж, забъркан не по своя воля в потресаващия случай, е дал показания. Конвоиран от български ченгета, той разказва пред гръцките власти, чакащи го на ГКПП Кулата, как Станислав е разчленил и варил в продължение на два дни 3-годишната си дъщеричка.
Назиф Ахмед е изпаднал в посттравматичен стрес
Вледеняващата кръвта история на изпадналия в посттравматичен шок Николай започва от 9 април. От известно време той е на гурбет в Атина и работи като сервитьор в местен ресторант. Живее в малка стаичка в апартамента на приятеля си от ученическите години Станислав Бакърджиев. Сутринта на девети април, преди да тръгне за работа, той сяда до "съкровището" Ани, милва я по главичката и се отправя към входната врата. Зад гърба си чува невинния детски глас: "Чао, бате Ники! И да се прибереш по-бързо". Усмихвайки се, той излиза, без да предполага, че ще се окаже последният човек, видял живо малкото ангелче. От близки до разследването източници по-късно ще стане ясно, че през сълзи на очи Назиф заявява:
"Не трябваше да ходя на работа. Само ако бях там, тя още щеше да е жива. Откъде, откъде да знам, че той е способен на такова нещо".
Следват няколко дълги часа, забулени в пълна мистерия за това какво се случва в бърлогата на ул. "Михаил Вода" в Атина. Следователите предполагат, че през това време безработният Станислав се надрусал до козирката с любимия си хероин и изпаднал в транс. Точно тогава се смята, че е посегнал на невръстното момиченце.
След като излиза от наркотичното опиянение, той открива телцето на Ани. Осъзнава се и веднага се обажда на Николай. Казва му, че не може да се прибере у тях, тъй като майка му Офелия ще му идва на гости. Ники се съгласява и отива да спи в местен хостел.
Няколко дни той нито се вижда, нито се чува със Сава. На 14 април телефонът му отново звъни. Хрипайки, Станислав го моли веднага след работа да отиде при него, тъй като имал да му казва нещо много важно. Николай пристига надвечер, като му прави впечатление окачените на прозорците пешкири. Отваря вратата и вижда Сава, разплул се на дивана със забодена във вената игла. Николай веднага пита къде е Ани, а извергът лаконично му отвръща: "Няма я вече! Господ си я прибра!".
Назиф сяда, а Бакърджиев с провиснала от устата лига започва да разказва зловещата история. В продължение на 40 мин. всяка една дума се забива като кървав пирон в ушите на Николай. Потресаващата плеяда започва с няколкочасово разчленяване на детското трупче, минава през двудневно варене на тленните останки и завършва с обикалянето на Сава по контейнерите, където изхвърля сготвеното си дете.
Докато Николай трепери от ужас, на изповядалия се Станислав му е станало по-леко и той подскача из стаята във весела еуфория. За капак пуска телевизионната си игра и започва да играе с окрилена душа.
Уплашен, че той може да е следващата жертва, Николай се заключва в стаята си и започва да плаче. Той няма пукнат лев и не може да си тръгне от "апартамента на ужасите". Прекарва най-дългите си три дни, принуден от обстоятелствата да диша един и същ въздух с изверга. Не смее да си подаде носа от стаята, за да не налети на ножа на убиеца. На четвъртия ден майка му му праща пари и той моментално си хваща автобуса за България.
Зловещата история завършва на семейната трапеза в бащината къща в село Скалско:
"Татко, не издържам повече. Не мога да прикривам този извратен убиец", проплаква на бащиното рамо Назиф, последният човек, видял 3-годишната Ани жива.
На следващият ден Мустафа закарва сина си в габровската полиция. Така се стига до разкриването на най-бруталното престъпление за последните години.
Любен ДИМИТРОВ
