Магрешкият трън отдавна е известен с лечебните си свойства и много народи са го използвали за различни здравословни заболявания.
Сред многобройните исторически книги тази билка се споменава и в книгата l'Académie royale des sciences, създадена по поръчка на френската династия, управлявала до Великата революция.
Книгата е отпечатана през 1718 г. и съдържа много важна информация, от геометрия до ботаника. В него се пише за английската сол, която е популярна и днес и се използва в лечебни бани. Между другото там пише за аналитични техники за доказване, за ракия, за вълшебната билка от Далечния изток жен-шен.
В ботаническия раздел френският ботаник Себастиен Вайлан, един от великите предшественици на Карл Линей, си позволява следното описание: „Магаретата пръдят от тази билка“.
Себастиен бил ерудит и не е първият, който казва това. Същото може да се прочете и в трудовете на Плиний Стари, който пръв описва необичайното действие на билката върху магарета и хора. Така римляните отдавна са забелязали, че когато магаретата ядат тази билка, изпускат повече газове.
Себастиен съчетава двете думи и измисля Onopordon, което означава „магарешка пръдня“. В систематиката думата ще бъде допълнително латинизирана и се получава Onopordum, име на билката, която наричаме "магрешки трън".
Може би едно от най-закачливите имена в ботаниката, то не е толкова повърхностно, колкото дълбоко научно. Билката е богата на инулин, който образува много газове, така че навремето Плиний Стари несъзнателно флиртува с пребиотиците и микробиома.
Оттогава са минали много векове, за да разбере науката това, което знае днес. От инулин се получава водород, от водород - метан, който се изхвърля от тялото като газ.
Onopordum acanthium или магарешкият трън съдържа лечебното вещество силимарин, инулин, флавоноиди, лигнани. В народната медицина се използва като диуретик, но и като успокояваща билка.
Чаят от магарешки бодил подобрява отделянето на жлъчен сок, предпазва черния дроб от увреждане и допринася за преодоляване и възстановяване на съществуващи клинични промени.
Магарешки бодил се пие при остър и хроничен хепатит, цироза на черния дроб, увреждане на черния дроб от токсични вещества, включително лекарства.
Подобрява храносмилането, подпомага поддържането на нормална микрофлора в червата и регулира перисталтиката, допринася за поддържане на оптимално ниво на холестерол.
Предишни изследвания показват, че магарешкият трън може да бъде потенциално полезен при лечението и профилактиката на някои видове рак, например е доказано, че играе роля при следните видове рак:
Рак на простатата; рак на кожата; рак на яйчниците; рак на пикочния мехур; рак на гърдата; рак на маточната шийка; рак на дебелото черво; левкемия. Пийте го 3 пъти в годината, когато пожелаете.
Начин на приготвяне и употреба:
Сварете 200 мл вода, оставете настрана, добавете 1 връзка магарешки трън и оставете да престои 20-40 минути. Билката се изважда, прецежда се, оставя се да изстине и се изпива.
Начин на приемане:
Пие се в продължение на 2 дни.
Суха билкова смес:
1-2 чаени лъжички от билката се слагат в 200 мл преварена вода, оставя се да престои 15-20 минути под капак. Прецежда се и се пие на глътки, половин час преди хранене, три пъти на ден, за период от един месец. След това има почивка. Лечението може да се повтаря 2-3 пъти годишно.
