Грипът и другите дихателни инфекции са свързани с очаквано повишение на артериалното налягане при хипертониците. Те трябва да бъдат подготвени и да се свържат с наблюдаващия ги кардиолог или с личния лекар за промени в основната терапия.
Грипната инфекция може да доведе до повишено кръвно, тъй като възпалителният процес води до задържане на вода в организма и до разстройване на регулацията на съдовата реактивност. Затова и повечето хипертоници реагират с повишаване на кръвното и зачестяват хипертоничните кризи, обясни доц. Василев. Хипертонична криза представлява покачването на артериалното налягане над обичайните стойности за съответния пациент - при някои това става дори при 160/90 мм живачен стълб и те реагират със сериозни симптоми, докато други и при 180-200/100 мм почти нямат оплаквания.
Другият фактор, който дестабилизира кръвното, е употребата на противовъзпалителни и антивирусни медикаменти, каза доц. Василев. Той уточни, че антивирусните лекарства могат да взаимодействат с антикоагулантните лекарства, които вземат хората с предсърдно мъждене. Това изисква по-чест контрол на пациентите, които са на антикоагуланти и имат аритмии.
Хипертониците пък трябва да внимават с комбинираните противовъзпалителни медикаменти, които се употребяват масово през зимата и най-често са в разтворима форма. Те най-често са комбинации между парацетамол и ефедринови производни, а ефедринът директно повишава артериалното налягане. "Неслучайно в листовките на тези медикамети е отбелязано, че трябва да се приемат с внимание от пациенти с хипертония. Това не означава, че когато се разболеят от грип, не трябва да вземат противовъзпалителни. Трябва да бъдат подготвени за очаквано покачване на кръвното", обясни доц. Василев.
Хипертониците трябва да внимават и с безобидни на вид препарати като капките за нос. "Всички, които съдържат ксилометазолин и на теория се резорбират само в носната лигавица, на практика могат да доведат до покачване на артериалното налягане, тъй като ксилометазолинът е производно на адреналина. Най-добре е съдържащите тази съставка капки да се избягват от хипертониците", добави доц. Василев. Всеки пациент обаче реагира индивидуално на капките за нос. Затова се препоръчва малък тест: 30-ина минути след приложение на капките човек да измери кръвното си и ако се е покачило, може да вземе допълнителна доза антихипертензивен медикамет. Ако няма такава реакция, може да ги ползва спокойно.
В такива случаи пациентът трябва да се обади на кардиолога си за коригиране на терапията възможно най-бързо. Трябва да се увеличи количеството диуретични лекарства, тъй като възпалителното заболяване и лекарствата срещу неговите симптоми увеличават задръжката на вода в организма. "Приемът на диуретици трябва да се увеличи разумно, за няколко дни по време на грипа и малко след това до възстановяване, но задължително от специалиста, който познава най-добре основната терапия и състоянието на пациента", отбеляза доц. Василев. Своеволните промени в терапията са крайно нежелателни, те може да бъдат дори опасни - прекаленото понижение на кръвното при някои пациенти например може да доведе до инфаркт или инсулт.
Ако пациентът предварително е инструктиран от кардиолога си какво да прави при хипертонична криза, трябва да следва тези указания. Ако обаче не познава медикаментите си, най-добре е да се свърже със своя лекар.
