Топ климатологът проф. Георги Рачев даде ексклузивно интервю за агенция „Пик“, в което разкри какво време ни очаква през следващите дни, отива ли си зимата, как ще посрещнем март и ще ни поднесе ли изненади пролетта.
– Проф.
– Няма място за никакво притеснение, защото зимата си отива.
Вчера за празника видяхте, че имаше много повече слънце и температурите се повишиха. За Трифон Зарезан и за другия световен празник Деня на влюбените, времето беше перфектно, особено на открито – да се зарежат лозята символично, да се пие по няколко вида вино, за да бъде плодородна реколтата.
Днес е доста по-облачно и на много места в България ще прехвърчи сняг. Снегът няма да бъде много, сигурно ще се образува снежна покривка на места в Предбалкана. Тя ще бъде от порядъка на 2 до 5 сантиметра, но тук идва и добрата новина – това ще бъде последният напън на зимата.
– Много по-лошо време ли идва след слънцето вчера?
– Очаква ни по-смутно време с валежи от дъжд и сняг над голяма част от територията на България. След това обаче започва едно затопляне и то много сериозно – още в събота, в неделя и особено през следващата седмица ни очакват, дори и в студена София, максимални температури от порядъка на 10 градуса.
Този голям антициклон, който в момента е над Централна Европа, ще се настани над България. Сутрин ще бъде ясно и хладничко. На много места температурата ще бъде около 0 градуса, в ниските части на Добруджа и Тракия ще бъде няколко градуса над нулата, а обедните температури ще си бъдат твърдо над 10 градуса.
– Какво ще бъде времето до края на месеца?
– Искам да обърна внимание на периода около 23 февруари до края на месеца. Този период ще бъде топъл период. Такива са прогнозите на световните метеоцентрове – и американци, и европейци са единодушни в това отношение за Балканския полуостров.
На 23 февруари очакваме един интересен синоптичен момент – това са т.нар. гмуркащи се циклони. От Северно море директно към Балканския полуостров би трябвало да нахлуе един бързо подвижен циклон. Този циклон ще доведе до смутно време на Балканите.
Въпросът е, че той трябва да измине около 2000 километра. Движи се много бързо, затова се нарича и гмуркащ се циклон. От това какви въздушни маси ще срещне по пътя си зависи с каква температура ще бъде въздухът, който той ще настани на Балканския полуостров. Затова се притеснявам, защото до 23 февруари има страшно много време и засега се очертава и дъжд, и над 600-700 метра надморска височина сняг. Ще разберем точно какво ще се случи някъде около 20 февруари, когато синоптичната обстановка ще бъде доста по-конкретна. Но това е единственото захлаждане и разваляне на времето, което се предвижда поне до 1 март.
– Пролетта настъпва…
– Не само че пролетта настъпва, но и зимата си отива. Това е абсолютно сигурно. Зимата приключи за Балканския полуостров. Още повече, че пролетта започва на 1 март – това е климатичната пролет. На 20 март, няколко минути преди полунощ, точно в 23.58 часа на 20 март настъпва и астрономичната пролет. Тогава денят вече продължава 12 часа, за сравнение в момента е 10 часа и половина. Така че слънчевото греене ще става все повече и повече, светлината ще бъде все повече и повече, в резултат на което температурите ще се повишават.
Правя уговорката, че няма да тръгнем по бански. Сигурно Баба Марта ще ни предложи целия си арсенал от всички възможности, които има – и топло, и студено време, и слънце ще има, и сняг ще вали, и слана ще падне. Но това обикновено е за период от няколко дни.
– Какви са дългосрочните прогнози за март месец?
– Март месец ще бъде с нормални температури, а те, за по-голямата част от равнинната територия на България, са между 4 и 8 градуса. Затоплянето през март е сравнително по-слабо, но осезателно. Особено на юг в края на март ще започне и първото раззеленяване, първите листа ще се появят.
Вървим към пролет. Валежите през март ще бъдат изцяло в нормата. А тя не е малка – на повечето места валежите са между 50-60 литра на квадратен метър, а във високите части достигат и до 100 литра.
– Какви са дългосрочните прогнози за пролетта към този момент? Да очакваме ли нещо необичайно?
– Много от моите колеги не искат да дават дългосрочни прогнози, защото тяхната сбъдваемост е доста ниска. Дори се шегуваме, че често под някои от моите прогнози блогъри пишат: „Този Рачев не познава нищо“. Това е много добре. Тогава щом аз кажа, че ще бъде слънчево и ако се базираме на твърденията, че не познавам нищо, следователно ще бъде облачно. Тоест да обръщат веднага на 180 градуса моята прогноза и тогава прогнозата ще се сбъдне.
Това е в кръга на шегата. Моето желание са точно дългосрочните прогнози, защото те трябва да се дават, а когато те не се осъществят, да се анализира защо се е случило така, за да може след години тези дългосрочни прогнози да стават все по-точни и по-точни. Ако седим и чакаме нещо да падне от небето, никога нямаше да стигнем до това перфектно развитие, на което се намира човечеството.
Пролетта на Балканите, според световните метеоцентрове, се очертава да бъде нормална в температурно отношение. Много отдавна не си спомням да съм давал прогноза за нормална температура през сезона, винаги съм казвал, че ще бъде малко по-топло от нормалното. Този път за Балканите и особено за България се очаква температурите да бъдат в климатичната норма – средната усреднена норма за последните 30 години.
А по отношение на валежите – засега прогнозата е за малко по-малко валежи – около 10-15% по-малко валежи за сезона. Към този момент се очертава през май месец да бъде малко по-сухо от нормалното, а това е месецът, който трябва да вали и да има повече валежи. Но не се очертава суша, а просто по-малка месечна и сезонна норма на валежите.
– Има ли притеснение за селското стопанство след тази прогноза, а и на база валежите през зимата?
– Реколтата от есенниците върви в нормални граници. Агро стопаните от Североизточна България се оплакват от по-малко валежи, въпреки всичко есенниците са добре. А валежите, които ни очакват през пролетта, няма да създадат сериозни проблеми, ако прогнозата се сбъдне. Тоест те ще бъдат в рамките на нормалното и малко по-малко от нормалното, но понеже няма да има по-високи температури и изпарението няма да бъде толкова голямо.
Следователно, поне що се отнася до почвената влага, тя трябва да е в рамките на нормалното.
Тревожи ме повече вариантът, че е напълно възможно да имаме една модерна пролет. А модерните пролети от последните 20 години не са добри – поради по-топлото време и свързването на вегетацията има вероятност някои плодни дръвчета да цъфнат и дори да вържат. И тогава, обикновено април месец, се случва една късна слана. Това е най-опасното природно явление за трайните насаждения. Тогава се компрометира цялата реколта.
Това е опасно метеорологично явление, което се надявам, че няма да се случи, защото температурите поне засега се очаква да бъдат в нормални граници. Никой не може обаче това да го предвиди, няма човек на земята, който да каже дали това ще се случи. Това обикновено може да стане ясно няколко дни преди реализирането на съответната синоптична обстановка.
Няма индикации за наводнения. Нормално време по отношение на температурата. Нормално топене на големите снегове в планините. Засега няма никаква индикация за нещо страшно.
– Казахте, че пролетните температури през последните години са били над нормалните за сезона. Сега очакваме обаче да бъдат в нормата. Ще усетим ли ние тази промяна?
– Не. Няма как да го усетим. Усещането за климата е доста индивидуално. Този зависи от настроението и качеството на живот. Като на човек му е криво, днешният ден е студен, мрачен и хладен. Ако студентите са изкарали изпита при мен, се радват на слънцето, на топлината, на красивия ден. Ние нямаме такива индикатори, които да могат да определят средната температура. Усещането за време до голяма степен зависи и от годините – когато човек натрупа години, започва всичко да му пречи. А времето е еднакво и за студентите, и за възрастните хора. Няма да усетим това нещо, а просто ще се радваме на нормална пролет.
