Алберт Айнщайн , човекът, който беше мистерия в много области, преживя няколко житейски трагедии на фона на големия успех. Днес ще ви разкажем кои са децата му, какво се е случило с тях, как е живял и умрял един от най-великите учени на всички времена.
Алберт Айнщайн умира на 18 април 1955 г.
Въпреки че забранява изследванията върху тялото му след смъртта му, мозъкът му е изследван от десетилетия. Доктор Томас Харви, извършил аутопсията, буквално е откраднал мозъка на Айнщайн, без разрешението на семейството му.
Установено е, че неговият париетален оперкулум липсва и вместо това долният му париетален лоб е с 15 процента по-голям от нормалното. Долният теменен дял е отговорен за математическото мислене, визуалното възприятие на пространството и картинното представяне на движението.
Един от най-популярните учени в света е роден на 14 март 1879 г. в Улм. Въпреки че е запомнен като велик гений, в ранна детска възраст няма индикации, че Айнщайн е по-напреднал от другите деца, дори членовете на семейството му смятали, че той е доста по-назад от другите деца, защото не проговорил до тригодишна възраст.
Самият Айнщайн по-късно казва, че рядко е говорел до деветгодишна възраст. Твърди се, че родителите му за първи път са го чули да говори по време на семейна вечеря, когато той внезапно казал: „Тази супа е твърде гореща“, а когато го попитали защо е мълчал до този момент, той казал: „Досега всичко беше наред. "
Първият контакт на Айнщайн с физиката се случва, когато баща му му показва малък джобен компас. Тогава малкият Айнщайн вижда, че нещо невидимо движи стрелката на компаса. По-късно той характеризира това преживяване като най-голямото откровение в живота си.
Въпреки че е евреин, Айнщайн посещава католическо училище. По време на обучението си той е проблемен ученик, учителите му казват, че е нахален, груб и мързелив. Той е отличен по математика и физика, но има големи проблеми по предмети като история и география.
На 16-годишна възраст се опитва да влезе във Федералния политехнически институт в Цюрих, но не успява да издържи приемния изпит поради лошо изпълнени тестове по ботаника и език. Завършва гимназия през 1896 г. в швейцарския град Арау, а след това успява да издържи приемния изпит в политехническия институт, където среща бъдещата си съпруга и колега Милева Марич, която по това време е единствената студентка и едва втората жена някога завършила катедрата по математика и физика.
Връзката им започва, когато той е на 19, а тя на 23, те са лудо влюбени един в друг, но тази любов не е одобрена от родителите му. Майката на Айнщайн вярва, че синът й ще разруши бъдещето си, дори го предупреждава, че ако Милева забременее, това ще бъде катастрофа, в онези времена бременността преди брака е голям скандал, но именно това се случва при тази двойка.
Първото дете на Милева Марич и Алберт Айнщайн е родено извън брака през 1902 г., това е момиче на име Лизерл. Милева се връща в Сърбия, за да роди и се разделя с любимия си, който така и не се запознава с дъщеря си, разбрахме от писмата им. Милева оставя момичето при роднина в Нови Сад, когато се връща в Цюрих, и то е в неизвестност две години, след като се заразява със скарлатина.
И до днес не е известно какво се е случило с дъщеря им, дали тя е починала след тези две години или близките на Милева са продължили да се грижат за нея, при положение, че е родена извън брака.
През 1903 г. те най-накрая се женят и година по-късно имат син, Ханс Алберт, а през 1910 г., друго момче на име Едуард. Ранното детство на Едуард е трудно, здравето му е увредено, той често боледува тежко и прекарва седмици на легло. Въпреки това той става отличен ученик и се интересува особено от рисуване, писане на поезия и свирене на пиано.
Едуард Айнщайн мечтаел да стане психиатър и се интересувал от теориите на Зигмунд Фройд. Учи медицина, когато през 1932 г. се налага да бъде хоспитализиран в психиатрична клиника в Швейцария. През 1933 г., когато е на 22 години, той е диагностициран с шизофрения. Това дълбоко засяга Айнщайн.
„Най-изтънченият от моите синове, този, когото смятах за истински наследник на моята природа, се разболя от неизлечима психическа болест“, се казва в едно от писмата на Айнщайн.
Тъй като физикът все повече се впуска в научната си работа, отношенията му с Милева се влошават драстично. За да влоши нещата още, той започва любовна афера с първата си братовчедка Елза. Той често пише на Елза, че се чувства така, сякаш Милева е негова служителка, която не може да уволни. Интересното е, че Елза е негова братовчедка и от страна на баща му, и от страна на майка му.
Семейството живее в Берлин през 1914 г., но брачното недоволство, до голяма степен поради продължаващото презрение на Айнщайн към Милева, кара съпругата му да се върне в Швейцария с децата. Те се развеждат през 1919 г., но раздялата с децата е трудна за Айнщайн, затова той полага големи усилия да поддържа близки отношения с двете момчета.
През ноември 1915 г. Айнщайн представя най-известната си теория – Общата теория на относителността – в Пруската академия на науките. Въпреки че това е най-известната му теория, той печели Нобелова награда през 1921 г. за обяснението си на фотоелектричния ефект, тъй като има солидни доказателства за това, докато Общата теория на относителността все още е предмет на спорове.
Когато нацистите приемат „Закона за възстановяване на държавната служба“ през 1933 г., който принуждава всички еврейски професори да напуснат работата си, Айнщайн е „гостуващ“ лектор в Принстънския университет и поради ситуацията в Германия той решава да остане в Америка и получава американско гражданство през 1940 г.
Вторият му син не успява да имигрира в Америка поради психично заболяване и остава в Цюрих до смъртта си, където за него се грижи майка му Милева Марич, а след като тя умира през 1948 г., Едуард прекарва остатъка от живота си в психиатрична институция.
Първият му син обаче се присъединява към него в САЩ през 1938 г., където работи като професор по хидроинженерство в Калифорнийския университет в Бъркли, жени се за филолога Фрида Кнехт, от която имат три деца.
