Когато жена му почина, Васил остана сам с три деца. Всички в селото бяха изумени от силата и всеотдайността му.
Положението беше трагично. Двама сина, деветгодишният Максим и петгодишният Валери, загубиха майка си, а малката Надя, която току-що беше родена, остана без ръцете на майка си. Васил, въпреки мъката си, взе твърдо решение: няма да даде децата си на никого.
„Мамо, децата ще живеят с мен“, твърдо каза той на тъща си. – Ако искате да помагате, ще се радвам, но децата ми са моя отговорност.
Така започва животът му на вдовец, изпълнен с грижи и трудности. Сутринта Васил успя да свърши домакинската работа, да приготви храна, да подготви децата: Максим за училище, Валери за детска градина и предаде малката Надя на майка си или роднини, които можеха да помогнат. След това бързаше за работа, а вечерта всичко се повтаряше. Прекарвайки безсънни нощи в люлката на Надя, той често разказваше на снимки на покойната си жена Люба, колко му беше трудно с децата.
Мина време. Надя порасна и тръгна на училище. Васил се почувства малко по-добре, но усещаше, че децата все още нямат обичта на майка си. Най-големите синове бяха истински помощници. Максим стана студент, Виталик влезе в техническо училище. Васил се гордееше с момчетата си, но цялата му нежност беше насочена към Надя.
Когато децата пораснаха малко, на хоризонта започнаха да се появяват жени, които видяха Василий като подходящ съпруг. Някои бяха разведени, някои бяха женени от дълго време, но никой не можеше да замени майката на децата. Василий търсеше някой, който да може да гледа децата му със същата нежност като Люба.
Един ден Лида се появи в живота му. Една жена се преместила от града на село, за да се грижи за болната си майка. Василий забеляза пестеливостта й и се чудеше дали може да стане част от семейството им.
Един ден той помоли Лида да отиде с него и Надя на пазар. Зимата идваше и Надя трябваше да има топли дрехи. Разхождайки се между редовете, те видяха красиво яке. Надя възторжено възкликна:
- Татко, виж! Искам такова яке! Стои ми идеално и ще издържи дълго време!
Лида разбра цената и веднага започна да разубеждава момичето:
- Не, Надя, това е много скъпо. По-добре вземете нещо по-евтино.
Но Лида избра скъпи ботуши за себе си. Василий я погледна и я отведе настрана.
– Лида, готов съм да работя ден и нощ, но децата ми няма да бъдат по-лоши от другите. Ако мислиш, че пилея парите си за дъщеря си, не сме на една и съща вълна, довиждане!
Купиха на Надя яке, а продавачката, като чу разговора им, предложи голяма отстъпка. Този акт трогна Васил. След известно време той отново дойде при тази жена, Светлана, за да купи дрехи за синовете си. След разговор Васил разбра, че Светлана също отглежда сама дъщеря си и реши да я покани на гости.
Светлана дойде вечерта, донесе подаръци. Надя веднага посегна към нея, показа й занаятите си и заговори за училище. Васил ги гледаше и усещаше как къщата му се изпълва с топлина.
„Харесвам я“, прошепна Валери на баща си.
Васил само се усмихна. Той осъзна, че може би отново е намерил същата жена, която може да стане част от семейството им.
