– Как ще живеят младоженците в стар апартамент, ако има нов? – каза бъдещият ми сват на жена си, явно мислейки, че не съм чула, защото станах от масата, за да направя кафе.
„Мълчи, иначе сватята ще чуе“, отговори Марина. — Тогава ще го разберем някак.
- Какво има да се разбира? Има нов апартамент, отличен, но тя изпраща децата в стария.
Беше ми много неприятно да чуя това. Това е първата ни среща с бъдещите сватове и веднага ми светна червена лампа. Но може би това е за добро. Сега знам с кого си имам работа.
От много години работя в чужбина в Италия. Отидох, за да подобря финансовото състояние на семейството ми и дъщеря ми. Отгледах я сама - нещата не се получиха със съпруга ми. Но имах добра работа, доходите не бяха лоши и стигаха и за двама ни.
Имахме двустаен апартамент и живеехме съвсем нормално, но разбрах, че дъщеря ми расте и трябва да помислим за нейното бъдеще.
Отначало ме беше грижа за нейното образование. Тя учи в университета платено и за да платя всичко, трябваше да отида в чужбина.
С времето спестих достатъчно, за да си купя двустаен апартамент в нова сграда. Тя направи добър ремонт там, обзаведе го с модерни мебели.
Дъщеря ми веднага пожела да се премести там и аз нямах нищо против. Отначало тя и Олег просто излизаха, а след това той се премести при нея. Не ми казаха за това, но когато предупредих, че отивам на почивка и ще се прибера вкъщи, Юлия трябваше да си признае.
„Дъще, разбирам всичко“, казах аз. — Но няма да живея в апартамента си с непознат, докато не се ожениш. Той е никой за нас. Затова искам Олег да си тръгне преди пристигането ми.
Тя никак не се зарадва на това предложение. Тя не очакваше да поставя такова условие, но беше принудена да се съгласи. Олег се върна при родителите си.
Когато родителите му разбраха за пристигането ми, поискаха да ме посетят. Наричаме ги „старейшините идват“, за да обсъдят подробностите около бъдещата сватба.
Разбрахме се да не правим празник, а просто да се подпишем в деловодството. Сватбата беше отложена за по-подходящо време. Съгласихме се за това.
Но сватовниците не харесаха всичко останало. Не останаха доволни нито от масата, която сложих, нито от предложението ми младите да живеят в стария апартамент, а не в новия.
„Свате, за първи път чувам такова нещо“, каза възмутено сватът. – Обикновено работещите жени дават на децата си нови апартаменти.
„Може би е така“, отвърнах аз. – Но аз реших друго.
- Мамо, ти ме засрами пред Олег и родителите му. Не ни трябва нищо от теб. Запазете и двата апартамента за себе си, ако са по-ценни за вас от собствената ви дъщеря“, обиди се Юлия.
Тя също беше недоволна от начина, по който подредих масата.
-Каква храна е това? Родителите на Олег ни оставиха гладни! Докато те нямаше, майка му ме нахрани с всякакви лакомства. И слагаш сандвичи и кафе!
Наистина поставих скромна маса: направих сандвичи, нарязани сирена и прошуто. Но, както се оказа, това не беше достатъчно. Сватът очакваше традиционна трапеза със салати, сармички и месо. Като не видя това, той беше крайно недоволен.
В резултат на това се оказа, че мачовците имат лошо мнение за мен, а и аз се разочаровах от тях. Настояват да дам новия апартамент на младоженците, дори намекват, че иначе сватбата може и да не се състои.
Юлия взе тяхна страна и смята, че съм лоша майка, тъй като не искам да дам новия апартамент.
Сега съвсем се обърках. Наистина, за да докажа, че съм добра майка, трябва да дам на младоженците всичко, което съм спечелила с труда си?
