Когато назначиха на жена ми поредния ултразвук, отидох с нея - тогава лъсна истината, която криеше от мен с месеци:

Често се случва родителите на бъдещата съпруга да не са доволни от младоженеца. Такава е ситуацията и в днешната ни история. Нашият герой обаче се готви за нов живот, защото ще става баща. И тогава всичко се променя в един единствен миг...

Чуйте разказа му - какво бихте го посъветвали?

С Карина се обичахме и исках да се оженя за нея. Родителите на бъдещата ми съпруга първоначално бяха против нашата сватба, защото „не искаха такъв съпруг за малкото си момиченце“. Когато дойдох да поискам ръката на дъщеря им, те направо се опитаха да ме избутат през вратата. Тогава булката се намеси в разговора: "Чакам бебе!" И всички замръзнаха от изненада. Тази новина порази най-много мен.

След момент на объркване родителите на булката се оживиха: бащата сложи бутилка скъп коняк на масата, а майката изтича до кухнята за лека закуска. „Надявам се, че ще готвиш толкова вкусно, колкото майка ти?“ – прошепнах в ухото на Карина. „Не, ще пия точно като баща ми!“ – усмихна се любимата ми в отговор. Нямахме време да довършим разговора, защото домакинята повика всички на масата .

Под въздействието на втората чаша алкохол езикът на бъдещия тъст се развърза и ние започнахме да преговаряме. Денят на сватбата беше определен за следващата събота. Те твърдяха, че е невъзможно да се отложи сватбата: Карина беше бременна и всички искаха растящият й корем да бъде по-малко забележим под бялата рокля. Тогава казах, че ще поема всички разходи по организацията на тържеството. Но бъдещите ми тъст и тъща предложиха да разделим разходите 50/50 и беше безполезно да се спори с тях .

Родителите на бъдещата съпруга се обадиха на влиятелните си приятели, за да ги поканят на сватбата и да представят мен и Карина като двойка на "елита". После се състоя пищен празник, на който бащата на булката се напи и непрекъснато се опитваше да ме прегърне. А тъща ми, като бършеше сълзите си, настоя да нося дъщеря им на ръце.

Първата седмица след сватбата трябваше да живеем при родителите на жена ми, защото трябваше да се направят ремонти в моя едностаен апартамент. След това заживяхме щастливо заедно. Въпреки капризите на бременната ми жена отношенията между нас вървяха добре. Опитах се да й помагам във всичко: миех чиниите, вземах я от работа и я водех на консултации за бременни.

Посещението при лекаря

Когато беше назначен следващият ултразвук на плода, поисках да присъствам по време на прегледа. В кабинета лекарят постави Карина на дивана и започна да провежда преглед. Той каза, че е бременна в трийстата седмица и потвърди, че ще имаме момче. Виждайки, че съм нервен, лекарят ме успокои и започна да ме убеждава, че плодът се развива нормално. Той ни изведе от кабинета, но аз се върнах .

- Докторе, да не би да сте объркали седмиците? – попитах доктора.

– Млади човече, аз съм опитен специалист, а не стажант! Никога не греша!

Причерня ми: Карина и аз започнахме нашата любовна връзка преди шест месеца, а ето ни в тридесетата седмица от бременността! Как така? Мълчаливо излязох в коридора.

Там ме очакваше развълнуваната ми жена:

– Какво е станало? Защо си толкова блед?
– Чие е това дете?
– Твое!
– Чие е това дете ?! - повторих аз извън себе си от гняв.
– Мое! И ще бъде и тво, когато се роди! Срещах се с баща му малко преди да се запознаем с теб.