Миналата седмица майка ми дойде да ме посети в Коломия. Носеше домашна храна от село, за да ядем с малкото ми дете здравословна и прясна храна.
Когато пристигнахме на автогарата, забелязах, че се чувства зле.
„Дъще, не се чувствам добре“, каза тя.
- Да се върнем в болницата, да останем още един ден в града! – предложих аз.
- Не, трябва да се прибера.
Беше трудно да я убедя. Тогава реших да се свържа с шофьора на автобуса:
- Моля, наглеждайте майка ми, тя не се чувства добре.
- Може би е по-добре да не пътува? – попита той.
- Тя е много упорита.
- Добре, не се притеснявайте.
Когато автобусът потегли, не можах да си намеря място. Дори не се прибрах, седях в парка. След известно време телефонът иззвъня.
— Аз съм Олег, шофьорът на микробуса.
- Какво е станало?
- Не се тревожете, всичко е наред. По пътя майка Ви се влоши, закарах я в болницата. Сега ще Ви дам лекар.
Тогава докторът се обади.
— Трябва да сте благодарни на този шофьор. Още малко и можеше да се случи най-лошото. Представете си, той се е отклонил от маршрута и докарал майка ви в болницата с всички пътници.
Мама едва не е получила инфаркт. Оставих детето и отидох при нея. За щастие всичко мина добре. Тогава твърдо реших: Определено ще намеря този шофьор. В Коломия разбрах името му и го чаках, купувайки нещо вкусно за подарък.
- Защо е всичко това?! - изненада се той.
- Защото хора като Вас трябва да се ценят!
„Бих искал само едно нещо: Някой да направи същото и за моята майка!."
Този шофьор ме трогна дълбоко. Такива хора са истински герои и техните действия трябва да бъдат пример за всички.
