Когато си прекалено добър с хората, тe забравят "браво" или "благодаря" с мисълта, че вие сте длъжни да направите това. Когато ви възприемат като такива попадат в заблуда, че това е единственото лице, което имате, а не са наясно, че вие сами сте го избрали, защото сте оценили като най-доброто, това истинското.
Забравят, че и вие сте единственият човек, също несъвършен, също мързелив, можете да бъдете щастливи, да бъдете тъжни ... искате внимание също както и останалите. Ако сте се издигнали стъпало по-горе, не означава, че утре не можете да направите крачка назад и да се присъедините в тълпата.
Няма благодарност!
С НЕпочит и НЕблагодарност не ви дават стимул да дадете повече от себе си, да жертвате още един свободен следобед или уикенд за тях, а натрупват ярост в себе си, която единствено може да изригне във вулкан от недоволство, устойчива и апатична в бъдеще.
- И станах на бабата от автобус, а тя не ми се усмихна, и назаем 3000 лева в најгустото, а не ми каза благодаря, и казах, че "обичам", а само премълчи, работехме доброто, което знам и умея, а не получих "браво", така че защо тогава следващ път да бъда бон тон човек, добър приятел, доабр човек или добър служител, който е мотивацията ми да се занимавам с това, на което другите само бледо виждат, когато в крайна сметка ще остане в същия кош с тях?
Трябва да има граница!
Колко доброта е твърде добра?
Майка Тереза ни бе посъветвала друго, но дали можем да си позволим да бъдем добри до тази граница, която ще станем лоши сами за себе си. В един момент другите ще ни обявят за наивни, а ние накрая ще останем в тъга и вреда за себе си.
Изцеждат до последната капка, всеки друг е приоритет пред нас, в името на това да направим някой щастлив, а в края оставаме и износени, със сълзи в очите и без заслуженото уважение.
Когато сте прекалено добри ще ви се качат на главата и ще скачат върху нея, като дете на трамплин в зората на детството и ще забравят всяко ваше дело и вие всеки следващ ден ще се чувствате по-малки и по-малки и по-малки.
Затова задайте граници, бъдете добри за другите, но преди всичко бъдете добри към себе си, защото в края на деня приключвате сами със себе си и всички чувства трупате в сърцето си, което има възможност да живее само веднъж, да чувства само веднъж, да бъде щастливо само веднъж!
