Когато след 10 години неуспешни опити най-накрая родих тризнаци на 48 години, вместо поздравления чух осъждане от всички страни. Сега съм на четиридесет и осем и преди шест месеца се родиха трите ни бебета.
През последните десет години се опитвах да забременея, но нищо не се получаваше. Лекарите само вдигаха рамене, казвайки, че децата трябва да се раждат на по-млада възраст. Роднини посъветваха да не харчим пари и да осиновят дете от дом. Но аз мечтаех специално за моето бебе, исках да усетя радостта от бременността, да го износя до термина и сама да родя.
Когато бях млада, не мислех за деца - връзката с първия ми съпруг беше много трудна. Оженихме се рано, тогава бяхме на двадесет и скоро той започна да ме упреква, а след това напълно ме предаде. След като преживях това предателство, ми отне много време да дойда на себе си, докато най-накрая срещнах истинската си любов.
Марин беше различен от другите мъже. Държеше на мен и искрено искаше сериозна връзка. Именно с него изпитах желанието да стана майка. Когато след още един опит най-накрая разбрах, че съм бременна, с Марин бяхме на седмото небе. Той ме подкрепяше през цялата бременност, присъстваше на раждането и смело ме държеше за ръка.
С раждането на деца животът ни се промени много, но, за съжаление, много хора не се колебаят да изразят негативност. Смятат, че е неуместно да имаме три бебета на нашата възраст.
