Да си поговорим за похвалата. Тя е важна за всеки един човек – както за възрастните, така и за децата. За съжаление, много често родителите забравят за това и подминават похвалите .
Напразно. Колкото повече хвалите детето си, толкова повече го мотивирате да извършва добри дела. Съществува обаче една тънка граница, която ако се прехвърли, е възможно похвалата да провокира горделивост. Как правилно да хвалим детето за да не се случи нещо подобно?
Детето зависи напълно от своите родители, улавя настроението на майка си и тънко определя нотките на положителното и отрицателното. Ако майката се скъпи на похвали детето може да реши, че то просто не е обичано.
Представете си, че вие зависите от някого, когото обичате безусловно, до дъното на душата си. И този човек постоянно ви критикува, мъмри и осъжда. Каква ще бъде вашата първа мисъл? Най-вероятно ще решите, че не сте нужен на този човек, защото не сте достатъчно добри.
Така е и с детето – то просто не вярва в любовта на родителите си, които постоянно оценяват отрицателно неговите постъпки . Често не постъпките му, а него самият. Ако в семейството преобладава оценково отношение, детето получава сериозна психологична травма. То става неуверено, предварително се програмира на несполука във всички свои действия. Детето постоянно се сравнява с другите и виждайки превъзходството на другите изпадат в униние, апатия и стрес.
Малките деца в предучилищна възраст е нужно да бъдат хвалени често и преувеличено. Не се притеснявайте от насаждане на гордост, трябва да го хвалите за неговите добри постъпки и качества. Похвалата и лицемерното ласкателство са две различни неща.
Никак не е излишно да говорите с детето за горделивостта. Редно е да обясните, че горделивостта е смъртен грях. Високомерието е спирачка по пътя на развитието. Обяснимо е – един човек с прекалено самочувствие и високомерие смята, че е достигнал съвършенството и престава да работи над себе си. Учете детето в никакъв случай да не се оценява – нито за лошото, нито за доброто. Какви сме ние, знае само един Господ Бог.
Хвалете и критикувайте не самото дете, а неговите постъпки. Не се ограничавайте със стандартните „браво“ , „супер“. Например, кажете, че сега то пише много по-добре, или че, чете много по-гладко и бързо от предния месец. Хвалете детето за неговото упорство и трудолюбие – това са много важни личностни качества, така нужни и полезни в живота на възрастния човек.
Тактично поправяйте недостатъците на детето и издигайте всичко добро в него. Поставете това за основа на възпитанието. Ако постоянно повтаряте и натяквате на детето, че прави всичко неправилно, то съвсем скоро ще престане да прави каквото и да е било. Никой не слуша вечно недоволните хора. Така е и с децата – те престават да слушат вечно упрекващите и мърморещи мама и татко.
Как да приучим детето към ценностите в живота? С похвали! Ако родителят хвали детето за неговата доброта, трудолюбие, кротост, това автоматически ориентира детето. То ще знае, че такива качества като добрина и смирение играят важна роля в човешкия живот, че без тях съществуването на хората е невъзможно.
Как да развием тези качества на детето, с които го е надарила природата? Ако на вашето дете не му достига смелост или увереност в себе си, как да му помогнете да ги развие? Отново на помощ идва похвалата!
Ако детето е прекалено палаво, не слуша, похвалете го, че днес е слушал в детската градина. Похвалете го пред баща му, че е днес е бил спокоен и послушен и че се гордеете с него. И да сте се поизхвърлили малко, детето няма да разбере, а само ще му бъде страшно приятно. Ако и бащата казва хубави и ласкави думи, това ще го накара да се замисли над своето поведение и да го промени разбира се, към по-добро.
Уважаеми родители, обичайте децата си , те са вашият най-голям подарък във вашия живот! Не прекалявайте с амбициите, приемете ги такива каквито са, меко и деликатно поощрявайте и развивайте добрите им страни! Не забравяйте, че трябва да ги направите Човеци!
