На 1 март България се облича в червено и бяло, за да посрещне един от най-любимите си празници – денят на Баба Марта. Традицията да се закичваме с мартеници е дълбока и символична, свързана с желанието за здраве, дълголетие, плодородие и късмет.
Пижо и Пенда са мартеници, които наподобяват човешки фигури. Пижо е изработен от бели конци, а Пенда – от червени. Този избор на цветове не е случайен. Червеният и белият цвят са дълбоко символични и са част от традициите на Балканите още от античността. Червеният цвят е свързан с богинята, женското начало, кръвта и раждането на нов живот. Затова Пенда е червена. Белият цвят, от друга страна, символизира Слънцето, мъжкото начало, вечността и отвъдния живот. Затова Пижо е бял.
Имената Пижо и Пенда са познати в българския фолклор, но техният произход е обвит в мистерия. В някои райони на България, като шопските села или Асеновград и Пловдив, все още може да срещнете хора с тези имена или фамилии. Въпреки това, те обикновено са мъже. Това е така, защото имената са станали популярни благодарение на героите от творбите на Елин Пелин, създадени между 1908 и 1915 година. В неговите разкази Пижо и Пенда са мъже, чиито характери са толкова ярки, че са се превърнали в част от народната памет.
Името Пижо произлиза от диалектната дума „пижо“ или „пижа“, което означава „още некръстено дете“. Пенда вероятно е вариант на името Пеньо, променено за да звучи по-благозвучно до Пижо. Тази двойка е толкова популярна, че е станала част от ежедневния език, подобно на Крачун и Малчо, които винаги вървят заедно.
Съществуват множество легенди, които разказват за произхода на Пижо и Пенда. Според една от тях, те са тракийски богове – Март, богът на войната, и неговата любима, богинята Белона. Те закриляли тракийските войни и никога не се разделяли, точно както Пижо и Пенда са свързани с конец и винаги вървят заедно.
Друга легенда разказва за двама влюбени, чиято любов била толкова силна и чиста, че хората решили да ги увековечат чрез мартеницата. Според трета легенда, Пижо и Пенда са брат и сестра – близнаци, родени в семейство, което дълги години не е могло да има деца. Когато зла магьосница поискала едно от децата, те се съпротивили толкова силно, че били превърнати в дърво, чиито клони били завинаги превързани с бял и червен конец.
В други митове Пижо и Пенда са син и майка – тракийската богиня майка Бендида. Това не е случайно, тъй като празникът на Баба Марта има тракийски корени. Древните траки закичвали добитъка си с амулети от бял и червен конец, наподобяващи днешните мартеници.
Символиката на мартениците
Мартениците са не просто украса – те са символ на прераждането на природата, на новия живот и на надеждата за по-добро бъдеще. Червеният и белият конец символизират баланса между живота и смъртта, между мъжкото и женското начало, между земята и небето. Пижо и Пенда, свързани заедно, напомнят за неразривната връзка между хората и природата, между миналото и настоящето.
Пижо и Пенда са не просто мартеници – те са част от българската идентичност и култура. Те носят в себе си древни легенди, митове и символика, които са се предавали от поколение на поколение. Независимо коя от легендите е истинска, едно е сигурно – мартеницата Пижо и Пенда е знак за почит към Баба Марта и към древните традиции, които продължават да живеят в сърцата на българите. Тази година, когато закачите своята мартеница, помнете за Пижо и Пенда и за тяхната вечна връзка, която символизира любовта, надеждата и вечното завръщане на живота.
